Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

Марк не след дълго ще узнае
за нашите дела чия е [1760]
вината и, решен на мъст,
вас първа ще посочи с пръст.
Затуй смилете се, Бранжиен,
смирете своя яд към мен! [1764]
Бранжиен отвръща: — Невъзможно!
На краля всичко ще доложа
и нека той те оправдава.
След туй, каквото ще да става. [1768]
        И тя излиза със решение
Марк да постави във течение
на всичко. В плен на яростта,
пред краля се явява тя [1772]
със замисъл добре скроен181:
— Сир, доверете се на мен:
дойдох при вас да ви предам
това, което твърдо знам, [1776]
и ще ви моля за внимание.
И преданост, и почитание
дължа на вашата персона,
на кралската ви чест, на трона. [1780]
Понеже виждам, че позор
заплашва този славен двор,
мой дълг е с вас да поговоря.
Отдавна можех да го сторя, [1784]
ако със сигурност го знаех.
Кралю, съпругата ви, тя е
която с похотта си днес
грози семейната ви чест. [1788]
Страхувам се от лош обрат…
Поне до днеска на разврат
не се е още тя отдала.
Но без надзор, би се видяла [1792]
свободна и дотам да стигне.
Окото няма да й мигне
и ще отстъпи пред властта
на чувствата и на страстта. [1796]
Затуй, сир, длъжна се видях
да споделя с вас своя страх.
От мен един урок помнете:
Най-зорко над жена си бдете, [1800]
че все навън са й очите.
Щом хлябът ви добре прикрит е,
крадецът няма да го вземе.
Изглежда, че от доста време [1804]
и вас, сир, гложди ви съмнение.
Аз също чувствах притеснение
и бдях над нея, но уви,
тя смогваше да долови, [1808]
че аз преследвам свои цели,
и с триковете си умели
успяваше да нагоди
тъй зара, че да победи. [1812]
Добре е някой да я сбара
в момента, в който хвърля зара,
да бъде хваната натясно,
така че да й стане ясно, [1816]
че няма как все в този път
да продължава. Щом срамът,
кралю, и вас грози, тогава
тя строги мерки заслужава; [1820]
не бива все да я търпите,
да си затваряте очите
пред нейните постъпки скверни,
когато с вашия съперник [1824]
остава дълго в свойта стая.
Непредпазлива съм. Да, зная,
че може да си навлека
гнева ви, но ще изрека [1828]
самата истина. Бъдете
по-смел и твърд и покажете
на вашата жена, че няма
задълго нейната измяна [1832]
да се търпи. Това е, сир.
Какво ще става по-подир
единствено от вас зависи.
        Крал Марк изслушва я, стъписан, [1836]
че тя не скрива туй, което
тежи и нему на сърцето,
и подозренията стават
по-тягостни: той си представя, [1840]
че и сега, без срам, без свян,
кралицата е пак с Тристан.
Бранжиен подхваща свойта хитрост:
— Аз ще ви кажа, сир, открито [1844]
с кого се среща тя. Заблуда
било, че по Тристан е луда.
Разбрах, че главният виновник
е граф Кариадо: любовник [1848]
влиятелен и с положение;
към него има тя влечение.
Той непрестанно я ласкае
и като че ли склонна тя е [1852]
да тръгне с него… За ваш срам!
Но засега поне аз знам,
че нищо няма между тях.
Ала все пак изпитвам страх, [1856]
че със настойчивост, с молби
тоз некадърник може би
ще си натрапи любовта
и че ще го приеме тя. [1860]
Сир, питам се защо цените
Кариадо, защо търпите
тъй често да е той с жена ви,
за срам пред всички да ви прави. [1864]
Тристан единствен ви тревожи,
но според мене тя не може
от него да е съблазнена;
в това съм твърдо убедена. [1868]
Аз също мислех си доскоро,
че е за всичко отговорен
Тристан. Ала при новината,
че се е върнал пак в страната [1872]
от вас да моли извинение,
Изолда взела бе решение
да го държи под свой надзор.
С един човек от този двор [1876]
тя своя план бе споделила,
с Кариадо, и му вменила
сам със Тристан да се разправи.
Едва ли щеше да постави [1880]
Тристан в неловко положение,
ако любов и уважение
изпитваше към него тя.
Каква печал, ако смъртта [1884]
е сполетяла тоз герой!
Да не забравяме, че той
е ваш приятел и роднина;
това не мога да отмина. [1888]
        От думите й поразен,
какво конкретно този ден
Марк би могъл да предприеме?
Почувствал, че е крайно време [1892]
Бранжиен да спре да му дотяга,
той казва й: — На вас възлагам
приятелко, да прецените
Изолда как да вразумите. [1896]
Щом се при нея озовете,
открито й поговорете
за личното ви отношение
към дворцовото обкръжение, [1900]
тъй че с доверие към вас
да се отнася тя. Пък аз
от двора си ще отстраня
Кариадо, щом преценя. [1904]
        Изолда е от този ден
все под надзора на Бранжиен
и повече се притеснява.
Бранжиен изобщо не престава [1908]
да се оплаква. Марк тъжи,
че е подведен от лъжи
и ревност му гризе сърцето.
Кариадо скърби, задето [1912]
Изолда все с една и съща
враждебност вече му отвръща.