Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

да я не забележи кралят, когато пръстена си сваля, за да го хвърли във бокала. Но в този миг Бранжиен, разбрала [1988] какъв жест тя възнамерява да стори, лесно разпознава Тристан и остро го упреква, че с хитрините си не секва. [1992] Обръща се и към слугите със укори съвсем открити, че още просяка търпят. След туй стоварва се ядът [1996] върху Изолда: — Не бъдете чак тъй добра, че да дадете тоз пръстен на един голтак. Ако го вземе той все пак, [2000] ще съжалявате безкрайно, че на такъв хитрец потайно сте дала нещо толкоз ценно.         И тя нарежда мигновено [2004] да бъде отстранен от храма натрапникът, та той да няма възможност пак да им додява, и мѐсата им да смущава. [2008] Почувствал страшно унижение, Тристан остава с убеждение от случилото се, че тази уж предана придворна мрази [2012] и него, и Изолда… Жално му става, че така брутално към него се отнася тя. И под напора на скръбта [2016] сълзи проронва, глухо стене, че планът му опропастен е, че жертвал е на любовта си и свойта чест, и младостта си. [2020] Заради любовта какво ли не е понесъл — скръб, неволи! Как да не плаче, да не страда!         В порутена престара сграда [2024] под стълбището той се скрива и продължава да унива. Страдания, безсънни нощи и глад ще изтощят все още [2028] оставащата в него сила. Смъртта изглежда му по-мила от тази пагубна несрета.         Изолда също е обзета [2032] от много силно притеснение, от болка и от съжаление. Най-милото й същество да си замине! И какво [2036] да прави тя сама сега? Да си скърби ли все така и с болка пареща в гърдите да си проклина горко дните? [2040]         И както се на празник случва, след като месата приключва, отиват всички на обяд, приготвен в кралския палат, [2044] и целият им ден минава сред пиршество и сред забава. А пък кралицата, горката, стои встрани от веселбата. [2048]         Когато вечерта вратарят, треперещ цял от студ, накарал жена си за дърва да иде, тя се отправила да види [2052] дали под стълбището няма дъски за огрев и с голяма уплаха в този миг съзряла, че нещо странно се е свряло. [2056] Едно отблъскващо създание с мизерното си одеяние я хвърля мигом във почуда и я изплашва до полуда. [2060] Тя се завръща и в страха си, разправя всичко на мъжа си. Той свещ запалва и отива под стълбището и открива [2064] заспал човек, изнемощял, съвсем студен, полуумрял184. Запитва го какво го кара да мръзне в тази сграда стара, [2068] какъв е, откъде пристига. Тристан полека се привдига и щом дошлия разпознава, подробно всичко обяснява, [2072] защото той е убеден, че портиерът е почтен, щом спрямо него проявява загриженост, и заслужава [2076] доверие. И с пълно право. Той тутакси прихваща здраво Тристан, защото трудно ходи, и в портиерната го води, [2080] храна му дава да яде, а после сочи му къде ще спи на топло през нощта. А портиерът сутринта [2084] отива на Тристан с молбата при двете дами във палата. Но непреклонна е Бранжиен. Изолда, с поглед натъжен, [2088] я увещава: — Моя млада доверенице, за пощада и двамата с Тристан ви молим. На колко скърби и неволи [2092] той е подложен! Вие само ще намалите горестта му. Идете да го утешите, кажете му защо таите [2096] към него толкова омраза.

184

Ст. 2066: Изпадналият Тристан, приютил се под стълбището, напомня за един от популярните светци по това време, свети Алекси, който живял 17 години като беден странник в собствения си дом в Рим.