Бранжиен отвръща й: — Напразни
са ви молбите. Най-добре
ще бъде, ако той умре, [2100]
та никой да не ме вини,
че неговите хитрини
и долната ви изневяра
прикривам, а пък си докарвам [2104]
неблагодарност за отплата.
Да ми ценяхте добротата,
не щяхте да ме наградите
с такъв позор: да ме сближите [2108]
с един мъж толкова мизерен.
Щом служиш на човек неверен,
след кратко време и ти сам
ще станеш сигурно за срам. [2112]
Тогаз Изолда й отвръща
внимание да не обръща
на думите, които тя,
под натиска на яростта [2116]
й бе изрекла: — Забравете
обидата и ми простете
това, което ви направих.
Разчитам на човечността ви. [2120]
Тристан е много угнетен…
За Бога, моля ви, Бранжиен
да му разсеете тъгите
и с нещо да го утешите. [2124]
С настойчивост и увещания,
с ласкателства и обещания
кралицата все пак склонява
Бранжиен и тя се озовава [2128]
във портиерната, където,
потиснат, с болка на сърцето,
Тристан в очакване лежи
съвсем отслабнал и тъжи. [2132]
Бранжиен го слуша как ридае,
как моли я да му признае
защо го мрази. Той дори
успява да я увери, [2136]
че Каердин не заслужава
така да бъде обвиняван
и че Тристан ще му предложи
да дойде в двора, за да може [2140]
пред всички да опровергае
Кариадо. Бранжиен желае
да чуе от Тристан, че няма
в това и сянка от измама, [2144]
и двамата се помиряват.
След туй Изолда известяват
и най-подир, когато пада
нощта, на чувствена наслада [2148]
Тристан с Изолда се отдава.
Щом почва да се зазорява,
те се сбогуват и Тристан
на път поема към Бретан. [2152]
Той с племенника185 си минава
морето и се озовава
в страната си, но там злочеста
намира своята невеста. [2156]
Тя непрекъснато тъжи,
защото много й тежи
това, че той не я обича.
На друга днес се той обрича, [2160]
а непосилното страдание
довежда я до отчаяние.
А пък кралицата, видяла
каква мъчителна раздяла [2164]
любимият й преживява,
как мъката го изтощава,
на колко жертви е готов
заради своята любов, [2168]
страданията му споделя,
тъй както на една постеля
с Тристан делила е наслада.
Изолда склонна е да страда [2172]
и си налага изпитания,
без да обръща тя внимание,
че й вредят на красотата.
Едва ли нейде е позната [2176]
от таз любов по-съвършена!
Макар душевно изтощена,
тъги, неволи изживяла,
да страда иска тя и тялом [2180]
и власеница тясна слага,
за да я жули, да я стяга,
и не я сваля нощ и ден:
безспирно носи я, освен [2184]
ако е с краля във кревата186,
и ще я снемела, когато
Тристан вест хубава й прати.
Душевни болки непознати [2188]
Изолда тайно изживява.
Веднъж пред свой познат признава
(той свирел на виела187 чудно),
че без Тристан й е тъй трудно, [2192]
и моли го да иде бърже
с любимия й да се свърже
и да го поздрави от нея:
Кажете му как тук живея, [2196]
на колко мъки се обричам
и колко много го обичам188.
Тристан, когато научава
от пратеника какво става [2200]
с любимата му, към която
изпълнен е с любов, каквато
едва ли чувствал е друг мъж,
в тъга потъва изведнъж [2204]
и мисли, че не ще си върне
пак радостта, дорде не зърне
онази груба власеница,
която клетата кралица [2208]
ще снеме чак едва когато
се види с него във палата.
Щом като свършва тази среща,
Тристан за Каердин се сеща, [2212]
намира го и му предлага
за път за Лондон да се стяга,
та в приключения безчет
да търсят двамата късмет. [2216]
С лица, с дебел пласт грим покрити
и със одежди на ермити189,
за да не бъдат разпознати,
те се добират до палата, [2220]
дори успяват да говорят
с Изолда и с Бранжиен във двора.
В туй време се провежда празник
и се организират разни [2224]
игри, турнири, развлечения.
Тристан със сръчност и умение
все пръв излиза при борбата,
при скоковете и стрелбата; [2228]
той копието най-далеко
изпраща, сякаш то е леко
перце. И Каердин участва
в игрите и все второ място [2232]
печели: храбро се сражава
и всички други побеждава.
Кариадо пред някой бил
твърдял, че Каердин се скрил [2236]
от страх и мислел да избяга.
Последният, без да отлага,
в двубой жесток го умъртвява
и със достойнство изпълнява [2240]
обета, даден пред Бранжиен.
За радост, тъкмо този ден
Тристан от пръв взор разпознат е
от близък негов стар приятел… [2244]
Понеже виждал, че голяма
опасност дебне тези двама
герои (та нали в дуели
те с мечовете си успели [2248]
на място двама да убият
и всички други да надвият),
той предоставя им два коня,
най-хубавите в региона, [2252]
и ги съветва да заминат
да се укрият във чужбина.
Веднага тръгват те на път,
а корнуелците вървят [2256]
след тях, но губят им следите,
щом те се скриват вдън горите.
Те по море, през дебри диви
достигат до Бретан, щастливи, [2260]
че са успели във борбата
да отмъстят за клеветата.
вернуться
Ст. 2153: За пръв път Томас споменава за племенник на Тристан. В други романи (Айлхарт, Роман за Тристан в проза от ХІІІ век) се говори за племенник, който дава идея на Тристан да отиде в двора на Марк под външността на луд. Що се отнася до текста на Томас, някои медиевисти разчитат думата nevu като „племенник“, други — като „кораб“. Втората хипотеза ми се струва по-правдоподобна.
вернуться
Ст. 2185: Власеницата не обрича Изолда нито на вечни страдания, нито на пълно въздържание. Когато спи с Марк, тя я сваля. В този смисъл може да се каже, че власеницата подчертава изначалното раздвоение на Изолда между съпруга и любимия, между задължението и желанието. Ако тълкуваме власеницата като проява на мазохизъм, не бива да забравяме, че самобичуването е обратната страна на плътската наслада.
вернуться
Ст. 2191: Виела — средновековен струнен инструмент с лък. Прилича на гъдулката и на днешната виола.
вернуться
Ст. 2198: Фактът, че Изолда праща новини до Тристан по музикант подсказва за желанието й посланието до любимия да приеме поетична форма. В новелата-ле „орловите нокти“ Тристан съчинява песен, която да напомня за щастливата му среща с любимата. И в двата случая поезията е част от любовното общуване и като бъдещи действия, и като спомен за преживяното.
вернуться
Ст. 2218: След външността на прокажен, на луд, на непознат рицар (Черния рицар), това е четвъртата маска, която Тристан надява в името на своята любов. Като прибавим към тези дегизирания и двете пътувания на героя до Ирландия, където се представя под друга самоличност — съответно като музикант и като търговец — става видно, че той не би могъл да изпълнява нито мисията си в двора на Марк, нито хем да запази социалния си статус, хем да поддържа връзката си с Изолда, без да носи някаква маска. Маската е съществена част от битието му на персонаж. Тя напомня за основното значение на латинската дума persona — „маска на актьор“, „роля в театъра“.