Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

да разговарят до насита със двете статуи, които любимите им въплъщават. Щом тъжно през нощта им става, [2324] тешат се те с това, което им радва през деня сърцето.         Веднъж те яздели сами, след лов, а другите били [2328] отминали напред и вече се виждали съвсем далече. И както двамата вървели през Бялото поле, видели [2332] откъм морето рицар млад, препускащ на чудесен ат, въоръжен със щит от злато, с герб чуден, украсен богато, [2336] и с копие със малък стяг. Внушителен, красив и як, към двамата той приближава. Тристан и Каердин решават [2340] да го изчакат. Той с поклон приветства ги от своя кон, Тристан отвръща му учтиво и пита го къде отива, [2344] какъв е и какво го кара да язди като в надпревара. — Сеньори, много съм припрян, защото трябва ми Тристан, [2348] по прякор Влюбения. Кой ще ми посочи где е той, къде е неговият замък? Неволята ми е голяма, [2352] на него само аз разчитам.         Тристан, озадачен, го пита: — А как се казвате, сеньор? Ще ви помогнем, няма спор. [2356] Щом той ви трябва, не ходете далече и не си хабете труда. Тристан, това съм аз. Какво да сторя днес за вас? [2360] — Какъв голям късмет за мен! — отвръща той обнадежден. — Наричат ме Тристан Джуджето193, в Бретан живея, край морето, [2364] Там имах замък и любима, но днес тъжа неутешимо, защото преди два дни тя ми бе отнета през нощта. [2368] Отвлече я Естут Надменни194: той в Горди замък като пленник държи я, за да си играе със нея, както си желае. [2372] Така нещастен съм сега, че вероятно от тъга ще си умра. Какво да правя и как без нея ще се справя [2376] на този свят, щом съм лишен от най-безценното за мен. Защо са ми живот и младост, щом за душата няма радост? [2380] Какво остава ти да губиш, щом вземат ти това, що любиш? За да надмогна туй мъчение, сеньор Тристан, аз взех решение, [2384] вас непременно да открия. Говорят, че сте най-добрият, най-смелият, най-честен рицар и че от вашата десница [2388] страхуват се мъжете в двора, че най-добре от всички хора разбрал сте що е любовта. На вас разчитам от скръбта [2392] душата ми да облекчите; аз моля да ме подкрепите любимата си да издиря и се заклевам, че подире [2396] ще съм ви вечно задължен. — Ако зависеше от мен, приятелю, аз ще го сторя, ала нощта ще падне скоро. [2400] Таз работа ще уредим, но нека първо се наспим — спокойно казва му Тристан. От безнадеждност обладан, [2404] отвръща рицарят сърдито: — Не ще да сте мъжът, чиито достойнства някой би оспорил. Да беше тук, Тристан би сторил [2408] каквото е необходимо, та болката ми нетърпима веднъж завинаги да спре, защото знае най-добре [2412] любовна мъка как тежи и нямаше да продължи неволята ми безучастно. За мен е повече от ясно, [2416] че от любов не сте болял. Да бяхте любовта познал, над мене бихте се смилил, защото който не е пил [2420] от чашата на любовта, не знае що е горестта. Не сте обичал нивга… Ето защо не ви боли сърцето, [2424] когато друг изпитва болка. Да имахте представа колко е тежко моето страдание, сега без капка колебание [2428] бихте помогнали на мен. Аз нямам изход друг освен да питам за Тристан, защото той само може от теглото [2432] да ме спаси. Сеньори, сбогом.

193

Ст. 2363: Въпросният Тристан с прозвище Джуджето видимо не е джудже (вж. ст. 2338). Прозвището би могло да се тълкува като неспособност да се справи сам с похитителите на своята любима. В други романи (Айлхарт, Брат Робер) косвеният виновник за фаталното раняване на Тристан с отровно оръжие е друг персонаж.

194

Ст. 2369: Името Естут на старофренски означава „невъздържан“, „силен“. Враговете на Тристан обикновено олицетворяват съчетание на надменност и физическа сила (например Морхолт; великана, племенник на Надменния, който колекционира кралски бради, Урган Космати и др.).