Выбрать главу

Ала в определен момент магическото въздействие на еликсира отслабва или преминава. Едва тогава влюбените си дават сметка за лишенията и мъките, на които са се обрекли. Нещо повече, всеки от тях разбира колко другият страда заради него. С отслабването на любовната магия чувството за реалност у героите се засилва. Пробужда се под формата на състрадателност и загриженост за другия. Впоследствие Тристан ще премине и през терзанията на ревността. От всичко това любовното чувство излиза обогатено. То продължава да доминира над останалите неща от живота, но занапред ще ги отчита, ще търси компромис с тях. Така любовта става по-човешка, по-близка до съвременниците, а и до нас. Романът се оказва най-подходящата словесна форма за разкриване на любовното преживяване в конкретни обстоятелства. Докато действа магията на любовното биле, Тристан и Изолда са герои от приказките. С нейното разсейване те стават герои на роман, чиято интрига е построена на базата на любовния триъгълник.

Но, както споменах, в романа присъстват и по-архаични елементи, главно от келтски произход. Келтската митология често обединява в тройни групи фигури, носители на ключови значения. В статията „Триглав“ от Речник на символите четем следното: „Келтският пантеон и в Ирландия, и в Галия е богат на тройни персонажи или на триади, които задължително трябва да се тълкуват като едно смислово цяло (например три основни божества, трима друиди първосвещеници, три богини на войната, три кралици на Ирландия и т.н.)“10. Не е трудно да открием въпросните триади и в келтския субстрат на романа за Тристан и Изолда. Но преди това би било уместно да направим едно разграничение: между триада и троица. Триадата включва три елемента, всеки от които има своята смислова самостоятелност като в същото време допринася за общия смисъл на групата. Най-ярък пример за триада в романа са трите Изолди. Под троица пък ще разбирам групи от три елемента, никой от които не се отличава със смислова или повествователна самостоятелност. Ще илюстрирам идеята за троица с груповия образ на тримата барони-подлеци от романа на Берул.

Трите Изолди образуват централната триада в романа. Става дума за Изолда, кралицата на Ирландия, Изолда Русокосата, съпруга на Марк, и Изолда Белоръката, съпруга на Тристан. Преди да се спра на връзката между трите персонажи, ще посоча накратко какво олицетворява всеки един от тях.

За Изолда, кралица на Ирландия и майка на Изолда Русокосата, не се споменава в оцелелите части от Берул и от Томас. В Лудостта на Тристан (Оксфорд) „лудият“ Тантрис разказва, че кралицата на Ирландия го е излекувала на два пъти от отровни рани: първата му е нанесъл Морхолт (ст. 364–365), втората е проникнала в него от езика на дракона (ст. 425–428). В романа на Айлхарт кралицата на Ирландия не участва в тези изцеления; дъщеря й сама лекува героя. Там кралицата майка само приготвя любовното биле за бъдещите съпрузи в Корнуел. Нито Оксфордската версия на Лудостта на Тристан, нито Айлхарт не назовават кралицата по име. В Сагата на Брат Робер кралицата на Ирландия се нарича Изод. Същото име носи и съпругата на Тристан, докато любимата на Тристан се казва Изьонд. Разликата е минимална, но показателна за това, че в рамките на триадата персонажите могат да носят различни имена — белег за тяхната самостоятелност. Кралицата майка притежава три изключителни умения: лекува отровни рани, знае рецепта за еликсир на любовта, гадае по сънища11. Кралицата майка и нейният брат Морхолт въплъщават две противоположни сили: Морхолт взема кръвен данък и убива с отрова; сестра му лекува отровни рани и знае как да породи любовна страст. Със своите магии ирландската кралица служи на живота и дава първоначален тласък на любовта. В типологическо отношение тя стои по-близо до феята, отколкото до героинята на роман. Тя олицетворява една свръхсила, но не е индивидуализирана, не е носител на специфична душевност. Нейната роля в повествованието се ограничава до първата, приказната част от интригата. Каквито и да са различията между отделните версии по отношение на този персонаж, в едно всички автори са единодушни: от момента, в който Тристан и Изолда се влюбват, кралицата на Ирландия напуска повествователната сцена. Ала част от нейните функции ще поеме дъщеря й Изолда Русокосата.

Изолда Русокосата е типична героиня на роман. Тя живее в постоянно раздвоение: нито може задълго без Тристан, нито иска да напусне окончателно Марк и да се откаже от ранга си на кралица на Корнуел. Двойственият й живот определя до голяма степен и двата повествователни полюса (срещите с любимия и живота при съпруга), между които се движи интригата. Изолда Русокосата символизира любовта и живота. По отношение на Тристан тя обединява в едно тези две начала: героят не може да живее дълго без своята любима; налегне ли го смъртна болест, Изолда единствена може да го спаси. Докато кралицата майка въплъщава свръхестественото в живота и в любовта, дъщеря й е техен естествен представител.

вернуться

10

Dictionnaire des symboles, „Tricéphale“, Paris, éd. Robert Laffont, 1968. — Преводът е мой — С.А.

вернуться

11

Според Готфрид Страсбургски ирландската кралица вижда в съня си, че сенешалът, претендент за ръката на дъщеря й, не е истинският победител на дракона.