Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

по туй, което досега [2548]
им е изпълвало сърцата.
Тристан пак с болка на душата
обръща се към Каердин:
— Приятелю, аз съм самин [2552]
в една страна напълно чужда.
Изпаднал съм в ужасна нужда,
бедата ми е тъй голяма,
а освен вас друг близък нямам. [2556]
Уверен съм, че ако бях
във моята страна, аз щях
да бъда бързо изцерен.
Загазих, свършено е с мен [2560]
и затова съм разтревожен.
Освен Изолда друг не може
да ми помогне… Ала как
да дойде тя до тука чак? [2564]
Не се съмнявам, драги мой,
че ако все пак има кой
да я предупреди навреме,
тя сигурно ще се заеме [2568]
да ме спаси от туй тегло
и нищичко не би могло
да я възпре да го направи.
Тя мен в беда не ще остави, [2572]
защото ме обича много.
Ранен съм тежко и не мога
да предприема нищо аз,
затуй обръщам се към вас [2576]
във името на доблестта ви,
която, драги, чест ви прави,
на дружбата ни, за която
залагахме си и душата, [2580]
на туй, което обещахте,
когато чрез Изолда бяхте
съдбовно свързан със Бранжиен…
Спасете ме!… Заради мен [2584]
до кралския палат идете
и на Изолда доверете
молбата ми. А аз в замяна
кълна се, ако жив остана, [2588]
да ви се посветя вовек,
защото никой друг човек
не би така милял за мен.
        Щом Каердин, опечален, [2592]
съзира на Тристан сълзите,
и щом изслушва му молбите,
дълбоко развълнуван, трогнат,
прошепва му: — Ще ви помогна, [2596]
приятелю, недейте плака.
Готов съм зарад вас на всяка
опасност днес да се изложа,
смъртта приел бих, ако може [2600]
да ви се облекчи теглото.
Повярвайте ми, че каквото
от мен зависи, ще го сторя,
не мога да не отговоря [2604]
на вашата молба, та даже
рисковано да се окаже.
Ще тръгна още този час…
Какво да й предам от вас? [2608]
— Признателен съм ви… Вземете
тоз пръстен и си го сложете,
за да ви служи за нишан —
обнадежден мълви Тристан. — [2612]
Предрѐшен влезте във палата,
така че хората да смятат,
че сте търговец на коприни.
Щом покрай вас Изолда мине, [2616]
сторете тъй, че тя да зърне
тоз пръстен. Тя ще ви отвърне
със поглед, че ви е познала
и че по него е разбрала, [2620]
че носите й вест от мен,
и с вас тя още този ден
ще иска в някой кът потаен
да разговаря. Нека знае, [2624]
че непрекъснато по нея
аз се измъчвам и копнея,
че здравето си няма как
без нея да възвърна пак. [2628]
Но ако ми се притече
на помощ тя и изрече
успокоителни за мен
слова, ще бъда изцерен [2632]
от мъките и болестта.
Без нея чака ме смъртта,
а с нея чакам избавление
от тежкото си положение. [2636]
Дано да си припомни тя
за радостите в любовта,
които с нея изживяхме!
Как истински щастливи бяхме [2640]
и колко грижи тя положи
преди години, за да може
да излекува мойта рана
така че белег не остана! [2644]
Дано си спомня тя все още
за тъжните ни дни и нощи
и за отварата, която
изпихме двамата, когато [2648]
ни полюляваха вълните.
Тя всъщност ни отрови дните,
подложи ни на изпитания
и ни обрече на страдания. [2652]
Кралицата ще се досети
как бяхме безутешно клети,
какви тегла, какви беди
съм изтърпявал заради [2656]
безумната любовна страст,
така убийствена за нас,
че аз по чудо оживях:
дотолкова съсипан бях. [2660]
Но мъките ни непрестанни
не накърниха любовта ни.
Злосторници един ли път,
със цел да я унищожат, [2664]
довеждаха ни до раздяла!
Макар и разделени тялом,
запазихме си любовта.
Кралицата ми обеща [2668]
при нашата последна среща,
че непрестанно ще се сеща
за клетвените ни слова,
и този пръстен след това [2672]
в знак на любов тя подари ми.
И аз слова незабравими
изрекох й като обет,
че само нея занапред [2676]
ще любя: гдето и да ида,
каквато и жена да видя.
Не, аз не мога да обикна
сестра ви, няма как да свикна [2680]
с това, че тя ми е съпруга,
след като мисля все за друга.
И затова аз с нея нощем
не спя… Тя девствена е още. [2684]
И тъй, приятелю, вървете
и на кралицата кажете,
че щом не ми помогне тя,
не струва нищо любовта, [2688]
в която кле ми се доскоро!
Ако тя нужното не стори
от явна смърт да ме избави,
ако сега ме изостави [2692]
на произвола на съдбата,
то с основание ще смятам,
че всичко е лъжа било.
Та за какво ли би могло [2696]
да служи любовта на мен,
ако в най-трудния момент
любимата ми не се трогне
и не склони да ми помогне. [2700]
Е, хайде, драги!… Поздравете
Бранжиен от мен и й кажете,
че скръб гърдите ми раздира,
че съм обречен, че умирам, [2704]
не се ли Бог смили над мен.
Нека Изолда и Бранжиен
в последна сметка разберат,
че вече свършва моят път. [2708]
Сега се бързо пригответе
и тръгвайте. Не се бавете,
да не ме сварите умрял.
До шест недели бих желал [2712]
да бъдете отново тук.
Не доверявайте на друг
това, което с мен се случи.
Не бива нищо да научи [2716]
за плановете ми сестра ви.
Изолда да й се представи
като лечителка, призвана
да излекува мойта рана. [2720]
На връщане, преди в морето
да влезете, си пригответе
и две платна. Ако със вас
е и кралицата, тогаз [2724]
вдигнете бялото платно,
за да ме известите… Но
ако не ви тя придружава,
развейте черното тогава196. [2728]
Е, хайде, Бог да ви помага!
Душата на Тристан се стяга,
въздиша тежко, плаче, стене…
И Каердин опечален е: [2732]
с Тристан през плач се той сбогува,
защото трябва да отплува
при първия попътен вятър.
        Тъй корабът към необята [2736]
поема с вдигнати платна,
сече вълна подир вълна
и пори морските предели.
А с Каердин са път поели [2740]
и няколко младежи знатни:
бижута сребърни и златни,
изящни платове, коприни,
от Поату червено вино, [2744]
в Тур изработена посуда
те ще предлагат за заблуда
на знайни и незнайни хора,
с които ще се срещат в двора. [2748]
Дордето са в морето още
минават двайсет дни и нощи,
най-сетне Англия съзират
и се до пристана добират. [2752]