такава силна нужда има [2892]
от вас нещастният Тристан!
Заради вас той бе изгнан,
изгуби свойто положение
и кралското благоволение. [2896]
Спомнете си как сте се клели,
как тъжно сбогом сте си взели
в градината, как на раздяла
с целувка нежна сте му дала [2900]
тоз пръстен. И с какъв обет!
Тристан се чувства толкоз клет,
че щом не му се притечете
на помощ, сигурна бъдете, [2904]
че скоро ще умре… Това е
което днес от вас желае.
Той този пръстен ви дарява
в знак, че на вас се уповава. [2908]
Не се бавете, отидете
при него и му помогнете.
С каква неизразима болка,
с какво съчувствие и с колко [2912]
тревога го изслушва тя!
Голяма е опасността,
която над Тристан виси.
Как би могла да го спаси, [2916]
щом смъртоносно е ранен?
Тя се обръща към Бранжиен
и с нея своя страх споделя:
Тристан бил болен на постеля, [2920]
едва бил станал, за да прати
със тази тъжна вест в палата
приятеля си Каердин.
За него имало един [2924]
единствен изход: лично тя
да го избави от смъртта.
Ала какво да предприеме,
какво решение да вземе? [2928]
Съдбата на Тристан у тях
извиква плач, тревога, страх
и те от скръб и състрадание
почти изпадат в отчаяние. [2932]
След като се поколебават,
накрая дамите решават
да тръгнат с Каердин на път,
защото искат да спасят [2936]
приятеля си от смъртта.
Когато идва вечерта,
необходимото те вземат,
и крадешком на път поемат, [2940]
дордето всички други в сън
са се унесли, и навън
през таен изход те излизат
и на брега на Темза слизат. [2944]
Там лодка чака ги на кея,
кралицата се качва в нея,
гребат изпърво със веслата,
но за късмет попътен вятър [2948]
задухва и платната вдигат.
Така до кораба те стигат
и щом се в него настаняват,
той вдига котва и отплават [2952]
с благоприятни ветрове
покрай незнайни брегове;
ту към Висан, ту към Трепор,
ту към Булон отправят взор, [2956]
покрай Нормандия минават
и малко се успокояват
с усещането си, че вече
целта не е така далече. [2960]
Попътен вятър продължава
да духа и да ускорява
самотния презморски кораб
и той все тъй водата пори. [2964]
Линее, гърчи се Тристан,
върху леглото прикован,
ужасни болки той изпитва,
макар че лек след лек опитват [2968]
дано да бъде изцерен.
Ала Тристан е убеден,
че дойде ли Изолда тук,
от нея (и от никой друг) [2972]
той ще получи утешение
и от бедата избавление.
У него още има вяра,
че ако все пак жив го свари, [2976]
тя непременно ще успее
тревогите му да разсее,
и че ще бъде той спасен.
Тристан изпраща всеки ден [2980]
свой близък на брега да види
дали тя с кораба не иде.
Дори предлага някой път
леглото му да занесат [2984]
на пристана — да наблюдава
дали оттам не се задава
дългоочакваният кораб
със бялото платно на борда. [2988]
Та без кралицата любима
какво значение ще имат
богатства, подвизи, имот?
Тя е надежда за живот. [2992]
Но често пъти се завръща
обезверен, отчаян вкъщи.
Дали не липсва й желание
да спази свойто обещание? [2996]
Той предпочита в този случай
от други хора да научи
това, а не да види сам,
че идва корабът, но там, [3000]
уви, кралицата я няма.
Тъгата му е тъй голяма,
че и със своята жена
за своята злочестина [3004]
говори: уж че се боял,
че Каердин не е успял
да срещне лекари способни.