Показалец на имената
Показалецът съдържа всички собствени имена и топоними от преведените текстове. Цифрите препращат към съответните страници от настоящото издание.
А
Англия 164–165, 212, 247, 272, 285, 287
Андре 116, 141, 144, 148
Артур 56–57, 82, 127, 129–132, 134–136, 139, 141, 146, 148–152, 154–155, 197, 234–235
Африка 234
Б
Багдад 145
Безансон 169
Беланкомбър 169
Берул 39, 73, 87, 154
Бранжиен 48–49, 52–54, 99, 148, 159, 167, 178–181, 187–189, 196, 198–201, 203, 205–206, 209, 212–214, 247–249, 251–255, 257–258, 260, 262–264, 267–268, 271, 280, 284, 289
Брери 272
Бретан 166, 234, 239, 269, 272–274, 295, 298
Брунхилда 195
Булон 290
Бялата поляна 111, 127–128, 147
Бялото поле 274
В
Висан 290
Гавоа 110
Гамариен 201
Ганелон 124, 132–133, 154
Гимаран 202
Гирон 237
Говен 127, 131–132, 148–149, 152, 154
Говернал 45, 49, 65–67, 72, 74, 76, 80–81, 83–86, 88, 96, 100, 105–106, 118, 135, 137, 147–149, 156, 204, 272–273
Годоин 124, 133, 154, 157–160
Д
Деноалан 124, 133, 143, 154, 158
Динан 68, 70,116
Динас 68–70, 107, 117–120, 133, 143–144, 156, 192
Дюрхам 99, 155
Е
Евен 133
Еврул 45
Естут Надменни 275
Ж
Жирфле 127, 133, 148–149
И
Ивен 70–73
Идер 197
Изолда Русокосата 42–45, 48–49, 53, 55, 57–59, 61–72, 74, 76–77, 80–81, 83–84, 86–88, 90, 95–98, 100, 102–103, 105–106, 108–114, 117–121, 124, 130–132, 135–136, 141, 143, 145, 147–152, 154–155, 159–160, 165, 167–168, 171–172, 174, 176–177, 179–182, 185–190, 192, 195–196, 198, 200–201, 205–221, 225–229, 231–232, 236–237, 240–248, 251–253, 257, 261–273, 278, 280–281, 284–285, 288, 291, 295–298, 300
202
Откъсът съдържа разширен вариант на предсмъртната жалба на Изолда. Достигнал е до нас съхранен в третия Страсбургски ръкопис.
203
Ст. 3274: Четири творби (на Айлхарт Обергски, на Улрих от Тюрхайм и на Хайнрих от Фрайберг — продължители на романа на Готфрид Страсбургски както и
В романа на Айлхарт влюбените са положени в един и същи гроб. Марк излиза тук на преден план: след погребението той заръчва от страната на Изолда да засадят розов храст, а от страната на Тристан — лоза. Двете растения израстват и се преплитат така че никой не може да ги отдели. Айлхарт обяснява тяхното сплитане със силата на любовния еликсир, който продължава да действа.
Улрих от Тюрхайм продължава романа на Готфрид, който е без край, но черпи материал главно от Айлхарт. Това обяснява защо той по принцип се придържа към епилога по Айлхарт. Все пак Улрих въвежда и някои промени: тук лозата е на страната на Изолда, а розата — на страната на Тристан. Двата храста са засадени преди погребението на влюбените. Марк основава манастир, а около гроба на влюбените построява храм — бъдещо място за поклонение.
Хайнрих от Фрайберг, който пише към 1270 г. своето продължение на романа на Готфрид Страсбургски, следва примера на Улрих и заимства от него основните елементи от епилога: Марк ръководи лично погребението на влюбените; Марк се оттегля от властта и става отшелник; Тристан и Изолда са положени в отделни гробове, от които израстват съответно розата и лозата. Заслужава да се отбележи едно смело, макар и съмнително в естетическо отношение, нововъведение: корените на лозата и на розата засядат в сърцето на всеки от влюбените, растат мощно под влияние на еликсира и преплитат здраво своите клони. Тук растителният свят се явява не просто продължение на антропологическия, а втора фаза на един и същ органически процес. Този нов елемент показва как опитът да се даде рационално обяснение на един символ разрушава неговото поетично въздействие.
В
Мотивът за преплетените дървета като поетично продължение на рано секнал живот на две влюбени сърца е широко разпространен в редица фолклорни традиции. В българската народна песен той се среща в т.нар. песни за „превращения“ („Мома се превръща в дърво“, „Превращения на преследвани деца“, „Превращения на преследвани влюбени“ и др.). Негова художествена обработка откриваме в баладата на Цани Гинчев „Две тополи“ (1872) и в баладата на Петко Р. Славейков „Милена“ (1875).
Немскоезичните романи за Тристан и Изолда осъществяват на свой ред прехода на този мотив от фолклора в литературата. В своя