Трой щеше да изсипе куп лъжи, които наричаше истина. Никога не го е харесвал. В него имаше нещо непочтено. Добре че го изхвърли навреме от семинара. Политическите дефиниции и историческите възгледи на студентите и професорите често бяха в конфликт. Той не се смущаваше от разликите в мненията. Всяка година имаше трудни студенти, който искаха да покажат, че са изключително умни и над другите. В това нямаше нищо лошо. Но поведението на Трой в часовете беше нетърпимо – непрекъснато се налагаше, подиграваше се на всеки, който не беше съгласен с него, наричаше състудентите си с какви ли не имена и ги преследваше след часовете, за да им натрапва мнението си за Бог. В началото реши, че момчето ще провокира мисленето на другите, но много скоро стана ясно, че присъствието му е затормозяващо. След като го изхвърли от часовете, Трой се почувства низвергнат, започна да се държи враждебно и да търси отмъщение.
Азър знаеше, че скандалът беше зарадвал мнозината, които го критикуваха. Те потриваха доволно ръце, а някои открито завяваха, че трябва да бъде уволнен. Има хора, които се наслаждават на чуждото нещастие така, сякаш е храна, утоляваща собствения им глад за щастие.
Ами Пери... Хубавата, скромна, крехка и себеукоряваща се Пери... Какво ли щеше да каже тя? Той не се безпокоеше за нея – обвиненията, които се отнасяха до нея, бяха лъжа, тя щеше да постъпи честно и ако не защитеше него, то поне щеше да защити истината, а то беше същото.
Азър постави на въображаема везна всички "за" и "против". Против: налагането на задачи, които бяха тълкувани като нежелателни и дори възмутителни, а понякога причиняваха загуба на самообладание и нервни сривове. Към "против" спадаше и връзката му с неустоимата Ширин.
За: дългите години преподаване и научни изследвания, приносът му към интелектуалния и академичния живот, многото авторски книги и статии, а и фактът, че Ширин, единственият "морален" аспект в цялото разследване, не беше негова студентка по време на връзката им.
Въпреки усилията на Трой и съюзниците му, нападките им не бяха убедителни. Азър смяташе, че ако не знаеш как да поемеш удара, не знаеш и как да победиш, но въпреки всичко осъзна, че очакванията му са били напразни. Желанието му беше да представи Бог на език, който да бъде разбран ако не от всички, то поне от мнозина. Бог като обединяваща идея и всеобщо стремление, а не като отмъстителен съдник или племенен тотем. Можеше ли търсенето на лишения от догми и етикети Бог да се осъществи на неутрален и удовлетворяващ както атеистите, така и монотеистите терен? Можеше ли Бог да обединява не толкова като вяра, колкото като обект на изследвания, към които никой в объркания съвременен свят не може да остане безразличен? Той подхождаше към всичко като към мисловен експеримент. Ако Хафез е прав, че всички души допълват Бог, какво щеше да стане, когато в една стая се съберат несходни души, за да обобщят различните си схващания за Него? Азър съзнаваше, че понякога е взискателен и властен. И че използва семинарите като лаборатория. Но всичко беше в името на доброто.
На студентите им липсваха достатъчно познания, но те имаха предимството на възрастта и присъщата ѝ егоцентричност и прибързаност в преценките. На тях никога не им идваше наум, че и преподавателите имат свой живот и свои тайни. Азър ги беше използвал, за да построи Вавилонскакула, като ги товареше и предизвикваше до крайност. Но накрая се беше провалил.
Общуването с Пери беше голяма грешка. Тя предизвика интереса му, тъй като беше тиха, интровертна и в нея имаше нещо потайно, свързано с така наречената от него "мистичност". В сравнение с другите студенти, нейният личен спор с Бог беше много по-отявлен. Той ѝ отдели повече време, макар да забеляза очевидните чувства, които тя изпитваше към него. Пери беше твърде млада. Твърде наивна. Твърде затворена. Трябваше да е по-внимателен, но кога ли му се беше случвало за последен път?
Семейството на Азър не беше религиозно. Баща му беше богат английски предприемач, чието щастие зависеше само от успеха в бизнеса. Майка му беше талантлива чилийска пианистка, горчиво разочарована от невъзможността да постигне онова, което вярваше, че заслужава. Семейството имаше бизнес в Хавана, родния град на Азър. Баща му разказваше как е ловил акули с Хемингуей, но от забележителното им приятелство бяха останали само няколко снимки и написани на ръка бележки. Азър избра философията като бунт срещу семейните очаквания и задължения. Но за да са доволни родителите му, първата му специалност беше икономика – в Харвард.