Братя Грим
Трите горски човечета
Живели някога един мъж, който бил вдовец и една жена, която била вдовица. Мъжът имал дъщеря и жената също имала дъщеря. Двете момичета играели, излизали заедно на разходка, а после отивали на гости при жената. И веднъж тя казала на другото момиче:
— Слушай, кажи на баща си, че искам да се омъжа за него. Тогава всяка сутрин ти ще се къпеш в мляко и ще пиеш вино, а моята дъщеря ще се къпе във вода и ще пие вода.
Прибрало се момичето у дома и казало на баща си какво рекла жената. Мъжът отвърнал:
— Какво да правя? Женитбата е и радост, и мъка.
Накрая, тъй като не можел да вземе решение, събул единия си ботуш и казал:
— Този ботуш има дупка на подметката. Иди на тавана, закачи го на големия гвоздей и налей вода в него. Ако задържи водата, ще се оженя втори път, ако изтече, няма да се женя.
Момичето изпълнило желанието на баща си. Но от водата дупката се свила и ботушът останал пълен догоре. После му казало, че в ботуша има вода. Той отишъл на тавана и като видял, че момичето е казало истината, решил да се ожени.
На другата сутрин, когато двете момичета се събудили и станали, пред дъщерята на мъжа имало мляко за миене и вино за пиене, а пред дъщерята на жената — вода за миене и вода за пиене. На втората сутрин и пред двете момичета имало вода за миене и вода за пиене. Но на третата сутрин пред дъщерята на мъжа имало вода за миене и вода за пиене, а пред дъщерята на жената мляко за миене и вино за пиене; така било всеки ден. Жената ненавиждала завареницата си и всеки ден мислела с какво зло да й направи. А и завиждала, че завареницата е хубава и обичлива, а родната й дъщеря — грозна и неприятна.
Веднъж през зимата, когато дърво и камък се пукали от студ и дълбок сняг покривал планини и долини, жената ушила рокля от книга, повикала завареницата си и рекла:
— Много ми се ядат ягоди. Облечи тази рокля и иди в гората да ми набереш една кошничка.
— Какво? — отвърнало момичето. — През зимата не растат ягоди, земята е замръзнала, пък и снегът е затрупал всичко. И защо да ходя с тази книжна рокля? Навън е толкова студено, че дъхът на човека замръзва. Вятърът просто ще духа през нея, а тръните ще я съдерат и ще я свлекат от тялото ми.
— И още ми възразяваш? — викнала мащехата. — Тръгвай веднага и да не си се мярнала пред очите ми, докато не напълниш кошничката с ягоди. — После му дала парче корав хляб и рекла: — Това ще ти стигне за цял ден.
Мислела си, че момичето ще умре от студ и от глад и никога вече няма да се мерне пред очите й.
Момичето било послушно и затова облякло книжната рокля и тръгнало с кошничката. Надлъж и нашир сняг покривал земята и не се виждало зелено стръкче. Като стигнало в гората, видяло една къщичка; от прозореца й надничали три дребни човечета. То поздравило с „добър ден“ и чукнало лекичко на вратата.
— Влез! — викнали те.
Влязло то в стаята и седнало на пейката до печката, за да се постопли и закуси.
Дребните човечета рекли:
— Дай малко и на нас.
— На драго сърце — отвърнало то, разделило парчето хляб на две и им дало половината.
— Какво търсиш в този студ с тая тънка рокличка в гората? — попитали те.
— Ох — отвърнало то, — трябва да намеря ягоди и да напълня тази кошничка, иначе не бива да се връщам у дома.
Като изяло хляба си, те му дали една метла и казали:
— Измети снега пред задната врата.
То излязло, а трите човечета се попитали:
С какво да го дарим затова, че подели хляба си с нас?
Първото рекло:
— Моят дар е от ден на ден да се разхубавява все повече.
Второто рекло:
— Моят дар е, като говори, от устата му да падат жълтици.
Третото рекло:
— А моят дар е да дойде при него цар и да го вземе за жена…
Момичето направило, както му казали трите човечета — измело с метлата снега зад малката къща. И какво, мислите, намерило? Зрели, тъмночервени ягоди, които се подавали от снега. Зарадвало се много, набрало пълна кошничка, благодарило на дребните човечета, ръкувало се с всяко поотделно и тръгнало към къщи да занесе ягодите на мащехата.
Щом влязло и рекло „добър вечер“, от устата му веднага паднала жълтица. После казало какво му се случило в гората и след всяка дума, която произнасяло, от устата му падала по една жълтица и скоро безброй жълтици покрили пода на цялата стая.
— Гледай ти колко се перчи — викнала доведената сестра, — та хвърля парите на вятъра!
Но тайно в душата си й завиждала и решила също да отиде в гората за ягоди.
— Не, мила дъще — рекла майката, — ужасно е студено, ще замръзнеш от студ.
Но дъщеря й не я оставила на мира и накрая тя отстъпила. Ушила й чудесен кожух, заставила я да го облече и й дала резени хляб, намазани с масло, и милинки за из пътя.