Отишло момичето в гората и направо към къщичката. Трите дребни човечета пак надничали от прозореца, но то не ги поздравило, не ги и погледнало дори, влязло в стаята без да каже „добър ден“, седнало до печката и почнало да яде хляба с маслото и милинките.
— Дай малко и на нас — казали човечетата.
— Как да ви дам, като и за мен няма да стигне? — отвърнало то.
Като свършило с яденето, те му казали.
— Вземи тази метла и измети снега пред задната врата.
— Я си го изметете сами, не съм ви слугиня — отвърнало то.
И като разбрало, че няма да му дадат нищо, излязло навън.
Тогава трите човечета се попитали:
— С какво да го дарим, задето е така непослушно, а сърцето му е толкова злобно и завистливо, че не дава никому нищо?
Първото казало:
— Моят дар е от ден на ден да погрознява все повече.
Второто рекло:
— Моят дар е, когато говори, от устата му да изкача жаба.
Третото рекло:
— Моят дар е да умре злочесто.
Момичето потърсило отвън ягоди, но не намерило и си тръгнало сърдито към къщи. И щом почнало да разказва на майка си какво му се случило в гората, след всяка дума от устата му изкачала жаба. Никой вече не можел да го понася.
Тогава мащехата се ядосала още повече и си мислела само едно: каква мъка да причини на заварената си дъщеря, която от ден на ден се разхубавявала все повече. Най-сетне взела един котел, сложила го на огъня и пуснала вътре прежда, за да я боядисва. Щом преждата се боядисала, тя я метнала през рамото на клетото момиче, дала му една тесла и му заповядала да отиде на замръзналата река, да пробие дупка в леда и да изплакне преждата.
Момичето послушало, отишло на реката и почнало да пробива дупка в леда: докато я пробивало, по пътя се задала разкошна каляска, а в нея седял млад цар. Спряла каляската и царят попитал:
— Коя си ти и какво правиш тук, мило дете?
— Бедно момиче съм и трябва да изплакна тази прежда.
Царят съжалил момичето и като видял колко е хубаво, казал:
— Искаш ли да дойдеш с мене?
— О, да, на драго сърце — отвърнало то, защото се зарадвало, че ще се махне от очите на мащехата и доведената си сестра.
Качило се в каляската и заминало с царя. Щом пристигнали в двореца, направили разкошна сватба — точно както трите човечета били предсказали на момичето.
След една година младата царица родила син и мащехата, като узнала за това голямо щастие, дошла с дъщеря си в двореца уж на гости. Ала когато царят излязъл за малко и царицата останала сама с гостенките, злата мащеха и нейната грозна дъщеря я хванали за главата и краката, вдигнали я от леглото и я хвърлили в реката, която течела край двореца.
След това в леглото легнала грозната дъщеря, а майка й я покрила така, че да не й се вижда лицето.
Върнал се после царят и пожелал да поговори с жена си, но майката рекла:
— Тихо, тихо! Сега не може, цялата е потна. Оставете я днес да си почине.
Царят не се усъмнил и дошъл отново чак на другата сутрин; но щом започнал да говори с жена си, след всяка дума от устата й изкачала жаба, докато преди това падала жълтица. С голяма изненада той попитал какво означава това, но мащехата рекла, че тази промяна е от силното изпотяване, но че пак всичко ще бъде наред.
Ала през нощта малкият помощник в кухнята видял, че по водата доплувала една патица и рекла:
— Царю, що правиш, спиш ли?
Царю, кажи ми, бдиш ли?
И понеже той не отговорил тя попитала:
— А гостите що правят?
Тогава помощникът отговорил:
— Те спят отдавна здраво.
Тя пак попитала.
— Що прави моят син?
Слугата отговорил:
— Спи в люлката самичък.
Тогава патицата се преобразила като царицата. Качила се тя при детето си, накърмила го, полюляла го, завила го и после пак като патица отплувала по водата.
Идвала така две нощи подред, а на третата нощ казала на малкия помощник в кухнята:
— Отиди при царя и му кажи да вземе меча си, да застане на прага и да замахне три пъти с него над мене.
Изтичал слугата и казал на царя какво трябва да направи. Той взел меча си и замахнал три пъти над патицата. След третия замах пред него се изправила съпругата му — жива, здрава и хубава като преди.
Царят много се зарадвал, но скрил царицата в една стая до неделния ден, когато щели да кръщават детето. И след като го кръстили, той попитал:
— Какво заслужава човек, който е вдигнал някого от леглото му и го е хвърлил в реката?
— Същото — отвърнала злата майка. — Такъв злодей трябва да бъде закован в бъчва и да го изтъркалят от планината в реката.
Тогава царят казал:
— Ти сама изрече присъдата си.