— Стой, не мърдай! — извика Делеван.
Роланд извърна очи към вдлъбнатото огледало в мига, когато стрелецът (онзи, от чието ухо течеше кръв) се надвеси през сваленото стъкло на автомобила, държейки пушка. Когато партньорът му рязко удари спирачките и гумите изскърцаха, той постави куршум в пълнителя.
Роланд се просна на пода.
4
На Кац не му беше необходимо огледало, за да види какво ще се случи. Първо се беше появил откаченият, а сега идваха и смахнатите полицаи. Господи, нямаше ли край на мъките му?
— Лягайте! — изкрещя той на помощника си и на охранителя Ралф, сетне се отпусна на колене зад щанда, без да се интересува дали са се подчинили на заповедта му.
Секунда преди Делеван да стреля, помощникът се стовари върху Кац като защитник, който поваля противниковия нападател по време на футболен мач; главата на аптекаря се удари в пода с такава сила, че челюстта му се счупи на две места.
Страхотна болка преряза главата му, сетне чу трясъка от изстрела, чу как се счупиха оцелелите стъкла на витрините, както и шишенца с одеколон, парфюм, сироп против кашлица и Бог знае още какво. Невъобразимата смесица от аромати се превърна в отвратително зловоние и преди да припадне, Кац още веднъж прокле баща си да гори в ада, задето го беше заробил за тази проклета аптека.
5
Роланд видя как кутийки и шишенца се разлетяха на всички страни след изстрела. Стъкленият шкаф, където се съхраняваха пясъчни часовници, се взриви, отломките се посипаха като блестящ облак.
„Не знаят дали в аптеката са останали клиенти… невинни хора, — помисли си той. — Дори не провериха, а стрелят с мощна пушка.“
Това беше непростимо. Той едва успя да сдържи гнева си. Двамата мъже бяха стрелци. По-добре беше да приеме, че не са на себе си от ударите по главите, отколкото да повярва, че стрелят напълно съзнателно, без да ги е грижа, че ще пострадат невинни хора.
Навярно очакваха, че той ще побегне или ще отвърне на огъня.
Ала Роланд запълзя напред, като почти се прилепваше към пода. Счупени стъкла се забиха в дланите и коленете му. Болката от раните накара Джак Морт да се свести, което беше добре дошло за Стрелеца. Точно сега му беше много необходим. Изобщо не го беше грижа за страданията на Морт. Самият той леко понасяше болката, а раните бяха върху тялото на чудовище, което заслужаваше много по-лоша участ.
Най-сетне се добра до вратата и приклекна до нея, готов за скок. Беше пъхнал пистолета в кобура — вече нямаше да му трябва.
6
— Какво правиш, Карл? — изкрещя О’Мира. Представи си заглавие на първата страница на „Дейли Нюз“: „ПОЛИЦАЙ УБИВА ПО ПОГРЕШКА ЧЕТИРИМА В АПТЕКА В УЕСТ САЙД.“
Делеван не му обърна внимание и отново зареди пушката, сетне извика:
— Да заловим този лайнар!
7
Всичко се случи според предвижданията на Стрелеца.
Полицаите бяха вбесени, задето бяха измамени и обезоръжени от човек, изглеждащ или не по-опасен от който и да било жител на този огромен град, при това още не се бяха напълно съвзели от нанесените им удари. Втурнаха се в аптеката, като отпред тичаше глупакът с пушката. Движеха се приведени като войници, атакуващи вражески позиции, но всъщност мислеха, че противникът им вече е избягал през задната врата.
Подметките им заскърцаха по натрошените стъкла на тротоара; когато полицаят с пушката отвори вратата и се втурна в аптеката, Стрелецът се изправи и стовари юмруците си върху тила му. По-късно, когато даваше показания пред комисията, разследваща случая, Карл Делеван твърдеше, че не си спомня нищо след мига, когато коленичил в магазина на Клементс и видял под тезгяха портфейла на престъпника. Членовете на комисията решиха, че при дадените обстоятелства подобна амнезия е много „удобна“ и Делеван се отърва с принудителен двумесечен неплатен отпуск. Роланд обаче щеше да му повярва и при други обстоятелства (например ако глупакът не беше открил огън по аптеката, където можеше да има невинни хора) навярно щеше да му съчувства. Нищо чудно мозъкът на полицая да се беше разбъркал от двата силни удара по главата.