Не успя да довърши, защото непознатият се втурна към ескалатора. Движеше се невероятно бързо. Ала Анди Стонтън беше като двигател, работещ на максимални обороти. Рязко се обърна и внезапно го обзе невъобразимо спокойствие — състояние, което беше добре познато на Роланд.
Младият полицай се прицели в бягащия човек, сетне натисна спусъка на трийсет и осем калибровия си пистолет. Видя как човекът със синия костюм залитна, опитвайки се да запази равновесие. После се строполи на тротоара, а пешеходците, които до преди секунда си мислеха как ще издържат поредното пътуване с метрото, закрещяха и се разпръснаха като подплашени пилци. Едва сега разбираха, че днес им е съдено да издържат нещо повече от досадното пътуване.
— Жесток си, брато! — възкликна Норис Уитън. — Свали го с един изстрел.
— Да — спокойно отговори Анди, сякаш не се беше случило нищо особено. Ако го чуеше, Роланд щеше да се възхити от хладнокръвието му. — Да отидем и да проверим дали е мъртъв.
11
„Мъртъв съм! — крещеше Джак Морт. — Мъртъв съм, убиха ме заради теб! Мъртъв съм…“
„Не си“ — прекъсна го Стрелецът. През полупритворените си клепачи наблюдаваше как двамата полицаи се приближават с оръжия, готови за стрелба. Да, действително бяха по-млади и по-бързи от колегите си, които бяха паркирали пред магазина за оръжия. Единият беше дяволски добър стрелец. Морт, а заедно с него и Роланд, трябваше да бъдат мъртви или смъртоносно-ранени. Куршумът, отправен точно в гърдите на Морт, премина през сакото му и проби джоба на скъпата му риза, но не проникна в плътта му. Животът на двамата беше спасен от запалката на Джак.
Самият той не пушеше, но шефът му, чийто пост Морт се надяваше да заеме след година, беше страстен пушач. Ето защо Джак беше дал цели двеста долара за сребърна запалка „Дънхил“. Разбира се, не запалваше всяка цигара, която захапваше господин Фрамингам, защото не искаше да изглежда като подмазвач. Правеше го от време на време… особено в присъствието на още по-голям началник, който щеше да оцени първо ненатрапчивата любезност на Джак Морт и второ, добрия вкус на Джак Морт.
Хората, които искаха да стигнат далеч, трябваше внимателно да обмислят всичките си ходове.
Този път предвидливостта спаси него и Роланд. Куршумът улучи сребърната запалка вместо сърцето му. Разбира се, той беше ранен. Не може да ти се размине, ако в гърдите ти изстрелят куршум с такъв голям калибър. Запалката се вряза в плътта му така, че се образува вдлъбнатина, сетне се пръсна на парчета — едно почти разряза зърното на гърдите му. Изстрелът възпламени напоения с бензин фитил. Ала стрелецът лежеше неподвижно и наблюдаваше как полицаите се приближаваха към него. Онзи, който не беше стрелял, крещеше на минувачите да се отдръпнат.
„Горя! — изкрещя Морт. — Изгаси огъня! Изгаси го! Изгаси…“
Стрелецът лежеше неподвижно и слушаше как песъчинките скърцат под подметките на полицаите. Не обръщаше внимание на воплите на Морт, нито на нажежения метал, който изгаряше плътта му.
Усети, че го подритнаха, и се претърколи по гръб. Очите на Джак бяха отворени, лицевите му мускули бяха отпуснати. Като го гледаше, никой не би заподозрял, че човекът, скрит в безжизненото тяло, надава неистови писъци.
— Господи! — прошепна някой. — Нима си го застрелял с куршум дум-дум, момче?
Димът излизаше на тънка струйка от дупката, в сакото на Морт. Разнесе се миризмата на обгорена плът.
Анди Стонтън, който до този момент беше действал безупречно, допусна грешка, заради която Корт би му ударил шамар и би го изгонил, въпреки досегашните му блестящи постижения, заявявайки, че една-единствена грешка обикновено води до трагични последствия. Стонтън беше застрелял непознатия — нито един полицай не знае способен ли е да убие човешко същество, докато попадне в ситуация, когато това е неизбежно, но мисълта, че куршумът някак си е подпалил престъпника, го изпълни с необясним ужас. Машинално го ритна в корема, преди полицаят да забележи проблясъка в очите на човека, когото смяташе за мъртъв.
Стонтън безпомощно размаха ръце и политна към партньора си. Пистолетът изхвръкна от ръката му. Уивър посегна към своето оръжие, но в мига, когато успя да се освободи от колегата си, дочу изстрел и пистолетът му изчезна като по магия. Ръката му изтръпна, сякаш някой я беше ударил с ковашки чук.
Човекът със синия костюм се изправи, за миг се втренчи в двамата полицаи и заяви:
— Бива си ви. По-добре сте от онези двамата. Послушайте съвета ми — не се опитвайте да ме преследвате. Историята почти приключи. Не ми се иска да ви убия.