Кутиите с патрони и шишенцето с таблетки се появиха до проснатото тяло на Стрелеца. Ръцете му машинално посегнаха към тях, сетне се отдръпнаха. С огромно усилие на волята той се изправи и едва сега усети, че отново се е преселил в тялото си, треперещо от треската; дочу виковете на Еди Дийн, писъците на Одета… и на друга жена! Вдигна поглед и се убеди, че слухът не го е излъгал: видя две жени. И двете бяха с отрязани крака, тъмнокожи и надарени с изключителна красота. Ала едната беше зла и хубостта и само подчертаваше вътрешната и грозота.
Роланд се взираше в тези двойнички, които всъщност бяха отрицателният и положителният образ на една и съща жена. Не можеше да откъсне поглед от тях, като че беше хипнотизиран.
В този миг Еди отново изкрещя. Стрелецът забеляза как от водата изскочиха омарите и забързано запълзяха към завързания, безпомощен младеж. Слънцето залезе, мракът се спусна над този странен свят.
14
През отворената врата Дета видя себе си, видя се през своите очи и през очите на Стрелеца; внезапно се почувства невероятно объркана, не знаеше какво се случва с нея. Беше тук. Беше там, в очите на Стрелеца. Чуваше грохота на приближаващата се мотриса.
— Одета! — изкрещя и внезапно разбра коя всъщност беше и кога се бе случило нещастието.
— Дета! — изкрещя и внезапно разбра коя всъщност беше и кой беше причинил нещастието. За секунда изпита чувството, че я обръщаха наопаки, сетне усещането стана още по-мъчително. Тялото и се разкъсваше на две.
15
Роланд слезе по наклонения бряг към мястото, където лежеше Еди. Движеше се като човек, на когото бяха изтръгнали костите. Един омар посегна с клещите си към лицето на младежа, който изкрещя. Роланд ритна чудовището. Наведе се сковано, хвана ръцете на Еди и го повлече назад. Ала вече бе прекалено късно… той беше изтощен до смърт… омарите щяха да довършат не само младежа, но и него…
Еди отново закрещя, когато отвратителното създание издаде странните звуци, напомнящи лаконични въпроси, и откъсна парче от панталона и от крака му. Младият човек понечи да извика, но от гърдите му се изтръгна само глухо хриптене — задушаваше се в примките, измайсторени от Дета.
Отвратителните твари ги обкръжиха от всички страни… стесняваха окръжността и нетърпеливо щракаха с клещите си. Стрелецът събра последните си сили, дръпна Еди… и политна назад. Чу как гадините се приближават към него и го заплашват с клещите си. „Може би смъртта няма да е толкова страшна“ — помисли си той. Беше поставил на карта всичко и го беше изгубил.
Револверите му изгърмяха и той изпита неописуемо омайване.
16
Двете жени лежаха с лице една към друга и се повдигаха като змии, които се готвят да захапят жертвата си; пръстите с еднакви отпечатъци се впиваха в шиите с еднакви контури.
Жената се опитваше да я убие, но тази жена не беше реална… също като момиченцето; беше илюзия, предизвикана от падаща тухла, ала сега илюзията се беше превърнала в действителност — впиваше пръсти в шията и и се опитваше да я убие, докато Стрелецът се опитваше да спаси приятеля си. Въображаемото създание, което внезапно беше станало реално, грозно ругаеше и обливаше лицето и с горещата си слюнка. Сетне закрещя: „Аз взех синята чиния, защото онази жена ме натика в болницата, освен това никога не съм имала специална чиния — счупих я щото така трябваше… мразя белите момчета и съм готова да ги избия до крак… крадях от магазините дето се продават специални неща само за бели хора, докато моите чернокожи братя и сестри гладуват в Харлем, а плъховете изяждат децата им… аз направих всичко това, аз… аз… аз…!“
„Трябва да я убия!“ — помисли си Одета и внезапно осъзна, че не може да го стори.
Ако убиеше тази чудовищна жена, сама щеше да загине. Навярно взаимно щяха да причинят смъртта си, докато Еди и…
(Роланд) (Най-лошият човек)
… онзи, който ги беше повикал тук, загиваха, изяждани живи от ужасяващите омари. Това щеше да бъде краят на всички тях. Но имаше и друга алтернатива — да…
(обича) (мрази)
… отстъпи.
Одета разхлаби хватката си (въпреки че Дета продължаваше ожесточено да я души) и прегърна другата жена.
— Не, гадино! — изкрещя Дета, но във вопъла и се смесваха омраза и… благодарност. — Остави ме на мира, остави ме…