— Със сигурност парите на сър Арън биха били в безопасност, ако бяха останали в семейството му.
Крят на изречението потъна в грохота на влака, който премина с люшкане и дрънчене, но при целия този ад от шумове те можаха да чуят думите на Магнъс с цялата им звънка отчетливост:
— Нямам основание да се доверявам на семейството на сър Арън.
Всичките стоящи неподвижно мъже имаха призрачното усещане за присъствието на някаква нова личност и Мертън едва ли бе изненадан, когато видя над рамото на отец Браун бледото лице на дъщерята на Армстронг. Тя беше все още млада и хубава, но косата й бе толкова прашна и избеляла от слънцето, че на места изглеждаше съвсем сива.
— Внимавай какво говориш — грубо предупреди Ройс. — Ще уплашиш госпожица Армстронг.
— Точно на това разчитам — отвърна мъжът със звънкия глас.
Когато жената трепна, а всички останали се зачудиха, той продължи:
— Свикнал съм с тръпките на госпожица Армстронг. Години наред съм я виждал да потреперва. Някои казват, че трепери от студ, други — от страх, но аз зная, че тя трепери от омраза и гняв — демоните, които са пирували тази сутрин. Сега щеше да е далеч оттук с любовника си и с всичките пари, ако не бях аз. Още откакто моят беден стар господар предотврати женитбата й с този склонен към пиянство негодник…
— Спрете! — прекъсна го строго Гилдър. — Ние нямаме нищо общо с вашите съмнения или подозрения.
— Докато не представите някакво убедително доказателство, вашето мнение…
— О, ще ви дам убедително доказателство — намеси се отново Магнъс със своя насечен тон. — Ще трябва да ме призовете, господин инспектор, и аз ще ви кажа истината. А тя е следната: миг след като старият човек бе изхвърлен кървящ през прозореца, аз изтичах в мансардата и намерих дъщеря му припаднала на пода и все още стиснала в ръка окървавения нож. Позволете ми също да предам това на съответните власти.
Той извади от задния си джоб дълъг нож с рогова дръжка и червено петно върху него и го подаде почтително на сержанта. След това се оттегли отново назад и цепките на очите почти изчезнаха от лицето му с израз на китайско презрение.
Мертън почувства почти пълно отвращение и прошепна на Гилдър:
— Сигурно ще приемете показанията на госпожица Армстронг срещу неговите.
Отец Браун внезапно повдигна лицето си, което бе толкова свежо, сякаш току-що го бе измил.
— Да — каза той невинно, — но ще бъдат ли те наистина срещу неговите?
Младата жена тихо извика. Всички я погледнаха. Тя стоеше неподвижна, сякаш бе парализирана. Само лицето й бе оживено от ужасна изненада. Позата й бе като на човек, внезапно уловен с ласо и удушен.
— Този мъж — рече остро Гилдър — всъщност твърди, че вие сте била намерена след убийството, несъзнателно стиснала нож.
— Той казва истината — отвърна Алис.
Следващият факт, който те осъзнаха беше, че Патрик Ройс крачи, привел голямата си глава, към техния кръг и произнася следните странни думи:
— Е, ако ще трябва да вървя, първо ще си доставя едно малко удоволствие.
Огромното му рамо се отмести назад и той нанесе един стоманен юмручен удар в безизразната монголска физиономия на Мангъс, като го просна на земята като отсечено дърво. Двама или трима от полицаите мигновено хванаха Ройс, но на останалите се стори, че цялата разумност бе изчезнала и вселената се бе превърнала в тъпа буфонада.
— Не трябваше да правите това, господин Ройс! — извика авторитетно Гилдър. — Ще ви арестувам за физическо насилие.
— Не, няма — отвърна секретарят с глас като железен гонг. — Вие ще ме арестувате за убийство.
Гилдър хвърли тревожен поглед на ударения, но тъй като той вече се бе надигнал и изтриваше малкото кръв от нараненото си лице, попита:
— Какво искате да кажете?
— Казаното от този човек, че госпожица Армстронг е припаднала с нож в ръката си, е напълно точно — обясни Ройс. — Но тя хвана ножа, не за да нападне баща си, а за да го защити.
— За да го защити ли? — повтори с дрезгав глас Гилдър. — От кого?
— От мен — отвърна секретарят.
Алис го погледна, объркана и озадачена. После тихо каза:
— В края на краищата съм доволна, че си смел.
— Качете се с мен по стълбите — каза бавно Патрик Ройс — и аз ще ви покажа как се случи цялата тази проклета история.
Мансардата, която беше личното помещение на секретаря (твърде малка килия за един толкова огромен отшелник), наистина спотайваше всички доказателства за разиграла се бурна драма. На пода, близо до средата на помещението, лежеше, сякаш хвърлен, голям револвер. Отляво се търкаляше бутилка уиски, отворена, но не съвсем празна. Покривката на малката маса беше изтеглена и стъпкана; връвта, подобна на намерената по тялото, бе преметната наслуки през подпрозоречния перваз. Две вази лежаха счупени върху полицата над камината и една върху килима.