— Бях пиян — рече Ройс и тази простота в реченото от един преждевременно съсипан човек носеше очарованието на първия грях на бебе. — Всички вие ме познавате — продължи дрезгаво той. — Всеки знае как е започнала моята история и тя може да завърши по същия начин. Някога бях наричан умен мъж и може би бях щастлив. Армстронг спаси от кръчмите остатъците от един мозък и едно тяло и бедният човек бе мил с мен по свой собствен начин. Само че той не би ми позволил да се оженя за Алис тук и винаги ще се твърди, че е бил достатъчно прав. Вие можете сами да направите вашите изводи и да не настоявате да навлизам в подробностите. Тази, там в ъгъла, е моята бутилка уиски, полупразна. Върху килима е моят револвер, напълно изпразнен. Връвта, която намерихте на трупа, е от моя кутия, а трупът е хвърлен от моя прозорец. Не е нужно да се пращат детективи, които да се ровят в трагедията ми. Тя е съвсем нормална за този свят. Предавам се за бесилото и, за Бога, това е достатъчно!
При един деликатен знак полицаите обградиха едрия мъж, за да го отведат; но тяхната дискретност бе някак разколебана от вида на отец Браун, който беше се навел на ръце и колене върху килима при входа, сякаш зает с някакви непристойни молитви. Бидейки крайно нечувствителен към общоприетата представа в обществото, той остана в тази поза, но обърна сияещото си кръгло лице към компанията, сякаш четириного с много смешна човешка глава.
— Знете ли, смятам, че това изобщо няма да свърши никаква работа — каза добродушно той. — В началото вие казахте, че не можем да намерим никакво оръжие. Но сега открихме твърде голям брой: нож за промушване, въже за удушаване и пистолет за застрелване, а на всичко отгоре той си счупва врата, падайки от някакъв прозорец! Така не може. Не е икономично. — И той поклати глава като кон, когато пасе.
Инспектор Гилдър бе отворил уста за сериозни възражения, но преди да успее да продума, гротескната фигура на пода продължи съвсем словоохотливо.
— А сега три невъзможни неща. Първо: тези дупки в килима, направени от шестте куршума. Защо, по дяволите, някой би стрелял в килим? Един пиян човек би ги изстрелял в главата на врага — в съществото, което му се усмихва насреща. Той не търси да се кара със собствените си крака, нито да прави обсада с чехлите си. После идва въжето. — И свършил с килима, говорещият вдигна ръце от пода и ги мушна в джобовете си, но продължи, както бе коленичил: — По силата на какво въобразимо опиянение някой би се опитал да постави въже около врата на един човек и накрая го е поставил около крака му? Във всеки случай Ройс не е бил чак толкова пиян, защото в противен случай досега би заспал като труп. И най-простото от всичко — бутилката уиски. Вие допускате, че един алкохолик е водил борба за нея и после, когато спечелва битката, я захвърля в ъгъла, като разсипва едната половина и оставя другата в нея? Това е последното нещо, което би направил един алкохолик.
Той с труд се изправи непохватно на крака и каза на самообвинилия се убиец с тон на искрено разкаяние:
— Скъпи ми, сър, ужасно съжалявам, но вашият разказ е истинска глупост.
— Сър — каза тихо Алис Армстронг на свещеника, — мога ли да поговоря с вас насаме?
Молбата принуди разговорливия духовник да се отклони от собствените си разсъждения и преди да успее да каже дума, в съседната стая момичето вече разказваше със странна язвителност:
— Вие сте умен мъж — каза тя — и зная, че се опитвате да спасите Патрик, но няма никаква полза. Същността на цялата тази работа е тъмна и колкото повече неща откривате, толкова повече улики ще има срещу бедния човек, когото обичам.
— Защо? — попита отец Браун, като я гледаше спокойно.
— Защото самата аз го видях да извършва престъплението — отвърна тя.
— А! И какво направи той? — попита равнодушно Браун.
— Бях в тази стая, близо до тях — обясни тя. — Двете врати бяха затворени, но чух глас, какъвто никога досега не бях чувала, да вика: „Ад, ад, ад!“ — отново и отново. После двете врати се разтресоха от първия револверен изстрел. Оръжието гръмна още три пъти, преди да успея да отворя двете врати. Намерих стаята в хаос, а пистолетът още димеше в ръката на моя беден безумен Патрик. Видях го със собствените си очи да извършва последния убийствен залп. След това скочи върху баща ми, който ужасен се бе вкопчил в перваза, и борейки се с него, се опитваше да го удуши с въжето — беше преметнато на главата му, но през раменете се бе плъзнало до глезена. После то се стегна около единия му крак, а Патрик започна да го тегли като луд. Аз грабнах нож от изтривалката и втурвайки се помежду им, успях да прережа въжето, преди да припадна.