— Разбирам — каза отец Браун със същата хладна вежливост. — Благодаря ви.
След като момичето рухна при своите спомени, свещеникът премина сковано в съседната стая, където откри Гилдър и Мертън сами с Патрик Ройс, седнал на един стол с белезници на ръцете. Там той смирено се обърна към инспектора:
— Мога ли да кажа една дума на затворника във ваше присъствие и за минутка да махнете тези смешни белезници от ръцете му?
— Той е твърде силен човек — каза Мертън с половин глас. — Защо искате да ги махнем?
— Защото мисля, че ще имам великата чест да му стисна ръцете — кротко отвърна свещеникът.
Двамата детективи зяпнаха от учудване, а отец Браун добави:
— Няма ли да им разкажете за това, сър?
Мъжът на стола поклати отрицателно рошавата си глава, а свещеникът се обърна нетърпеливо.
— Тогава ще им го разкажа аз — заяви той. — Личния живот е много по-важно нещо от обществената репутация. Аз възнамерявам да спася живия и да оставя умрелите да се погрижат за мъртвия. — Той отиде до фаталния прозорец и погледна през него, като продължи да говори: — Казах ви, че при този случай има твърде много оръжия и само една смърт. Сега ви казвам, че това не са оръжия и не са били използвани, за да причинят смърт. Всички тези зловещи неща — примката, окървавеният нож и пистолетът — са били причина за една странна милост. Те не са били използвани, за да убият сър Арън, а за да го спасят.
— За да го спасят ли?! — повтори Гилдър. — И от какво?
— От него самия — отвърна отец Браун. — Той беше маниак на тема самоубийство.
— Какво? — попита скептично Мертън. — А култът към Веселбата?
— Това е един жесток култ — прекъсна го свещеникът, загледан през прозореца. — Защо не го оставяха да си поплаче малко? Неговите намерения се засилваха, а великата му цел се затвърдяваше. Зад тази маска на веселост се криеше изпразненото от съдържание съзнание на атеист. Накрая, за да запази своето весело и шумно обществено равнище, той се връща към пиянството, което е изоставил много отдавна. Но във всеки пълен въздържател живее следният ужас спрямо алкохолизма — той си представя живо и очаква онзи психически ад, от който предупреждава другите да се пазят. Този ужас е връхлетял преждевременно бедния Армстронг и тази сутрин стигнал до състоянието да вика, че е в ада — с такъв безумен глас, че дъщеря му не могла да го познае. Той безумно е искал смъртта и с маймунските трикове на лудия е пръснал около себе си смърт в много форми — затягаща се примка, револвера на своя приятел и един нож. Ройс влязъл случайно и действал светкавично. Той хвърлил ножа на изтривалката зад себе си, грабнал револвера и тъй като нямал време да го изпразни, го изпразнил изстрел след изстрел в пода. Самоубиецът вижда четвърта форма на смъртта и се втурва към прозореца. Спасителят направил единственото нещо, което би могъл — изтичал след него с въжето и се опитал да завърже ръцете и краката му. След това вътре влита злощастното момиче и разбирайки погрешно борбата, се опитва да освободи баща си. Първоначално само порязва кокалчетата на бедния Ройс, откъдето идва цялата кръв в тази малка афера. Но, разбира се, нали забелязахте, че той оставя кръв, но не и рана върху лицето на слугата? Едва преди бедната жена да припадне, тя успява да пререже въжето и да освободи баща си, така че, сгромолясвайки се през прозореца, той отива във вечността.
Последва дълго затишие, нарушено от металните звуци при отключването на белезниците на Патрик Ройс от страна на Гилдър, който се обърна към него с думите:
— Мисля, че трябваше да кажете истината сър. Вие и вашата дама струвате повече от съобщението за смъртта на Армстронг.
— По дяволите съобщението! — грубо извика Ройс. — Не разбирате ли, че това беше, защото тя не трябваше да узнае!
— Какво не трябваше да узнае? — попита Мертън.
— Че е убила баща си, глупако! — изрева Ройс. — Сега той щеше да е жив, ако не беше тя. Осъзнаването на този факт може да я подлуди.
— Не, не мисля — каза отец Браун, докато взимаше шапката си. — По-скоро мисля, че аз трябваше да й го кажа. Дори най-убийствените нетактични постъпки не отравят живота така, както греховете. Мисля, че сега и двамата ще бъдете по-щастливи. Аз трябва да се връщам в училището за глухонеми.
Когато излезе навън, един познат от Хайгейт го срещна и каза:
— Пристигна следователят по смъртните случаи. Разпитът ще започне всеки момент.