Братя Грим
Трите сестри
Живял някога един богат цар. Той бил толкова богат, че си мислел, че богатството му не може да свърши и затова живеел разгулно; играел дори на златна дъска със сребърни кегли. След като живял известно време така, богатството му намаляло и той започнал да залага град след град и замък след замък, докато накрая му останал само един стар горски замък. Отишъл да живее в него заедно с царицата и трите принцеси, а дните им минавали в оскъдица — всеки ден на трапезата им имало само картофи.
Веднъж царят решил да отиде на лов, като се надявал да убие някой заек; напълнил чантата си с картофи и тръгнал.
Наблизо се простирала голяма гора, в която никой не се решавал да влезе, защото за нея се разказвали страхотии: имало мечки, които изяждали хората, орли, които изкълвавали очи, вълци, лъвове и всякакви свирепи зверове. Но царят не се страхувал.
Най-напред не видял нищо особено. Около него се извисявали големи и дебели дървета, но наоколо всичко било спокойно. След като повървял известно време и огладнял, царят седнал под едно дърво да хапне картофи. Внезапно от гъсталака изскочил един мечок, втурнал се право към него и изръмжал:
— Как се осмеляваш да сядаш под дървото, където аз ям мед? Скъпо ще ми платиш за това!
Изплашил се царят и подал на мечока картофите си, като мислел, че с това ще го укроти. Но мечокът отново заговорил:
— Не ми трябват твоите картофи, искам теб самия да изям. И нищо не може да те спаси, освен ако се съгласиш да ми дадеш за жена голямата си дъщеря. В замяна на това ще ти дам много злато.
Понеже се страхувал, че мечокът ще го изяде, царят казал:
— Ще ти я дам, остави ме на мира!
Тогава мечокът го пуснал да си върви, но изръмжал след него:
— След седем дни ще дойда да взема невестата си.
Прибрал се царят спокойно у дома, защото си помислил, че мечокът няма да може да се промъкне през дупката на ключалката, тъй като всички врати щели да бъдат здраво залостени. И наистина, той заповядал да заключат всички порти и да вдигнат подвижния мост, а на дъщеря си казал да не се страхува. И за да бъде тя в пълна безопасност, царят я завел в една стаичка под малката кула, където тя трябвало са се крие, докато минат седемте дни.
Ала рано-рано на седмото утро, докато всички спели, към замъка се понесла разкошна каляска, с шест коня и заобиколена от голям брой конници в златни доспехи. Щом стигнали пред замъка, подвижният мост се спуснал сам, а вратата се отворила без ключ. Каляската влязла в двора и от нея скочил млад и хубав принц.
Събудил се царят от глъчката, надникнал през прозореца и видял как принцът, които бил вече извел голямата му дъщеря от стаичката под малката кула, й помага да се качи в каляската. И царят успял само да викне след нея:
Тя му помахала с бялата си кърпичка, а каляската се понесла напред, като че ли пред нея бил впрегнат самият вятър, и изчезнала в омагьосаната гора.
Тежка мъка легнала на сърцето на царя, че дал дъщеря си за жена на мечок. Плакал цели три дни от скръб заедно с царицата.
Ала на четвъртия ден, след като се наплакал, той си казал: „Станалото станало, не можем да го поправим!“ Излязъл на двора и видял един сандък от абаносово дърво, който не можел да повдигне сам. Изведнъж си спомнил обещанието на мечока и отворил сандъка: той бил пълен със злато.
Щом видял златото, той се успокоил, възвърнал си заложените градове и замъци и започнал отново предишния разгулен живот. Така продължило докато златото се свършило. После отново заложил всичко и се оттеглил в горския замък. На трапезата му пак имало само картофи.
Царят имал и един сокол; взел го веднъж и излязъл на лов из полето, защото искал да хапне нещо по-добро. Вдигнал се соколът и литнал към тъмната омагьосана гора, в която царят вече не се решавал да влезе. Но щом соколът се извил над нея, изневиделица се стрелнал орел и го подгонил. А соколът едва успял да долети при царя. Царят вдигнал копието, за да убие орела, ала орелът сграбчил копието и го пречупил като тръстика, после с ноктите на другия си крак разкъсал сокола, а ноктите на другия си крак забил в рамото на царя и викнал:
— Защо размиряваш въздушното ми царство? За наказание ще умреш или ще ми дадеш средната си дъщеря за жена!
Царят рекъл:
— Вземи я, но какво ще ми дадеш в замяна?
— Ще ти дам много злато — рекъл орелът. — След седем седмици ще дойда да я взема.
После го пуснал и отлетял към гората.
Много се натъжил царят, че продал и втората си дъщеря и нямал смелост да й каже.
Минали шест седмици. През седмата принцесата излязла на една поляна пред замъка да бели платно. Неочаквано се задало великолепно рицарско шествие. Най-хубавият, който яздел начело, скочил от коня си и рекъл: