— Ще уточниш ли?
— Е, и двамата сте ясновидци. Предвидили сте, че в края на краищата ще си паснете, почувствали сте се възбудени. Така че и двамата решихте — след няколко питиета, — че не си струва да чакате. Животът е кратък, а умението…
Куфарчето млъкна, защото Рони Фюгейт излезе гола от банята и тръгна с меки стъпки, а Барни отново се върна в спалнята. Той забеляза, че тялото й е слабо и стройно, с наистина великолепна осанка и малки, щръкнали напред гърди и зърна, не по-големи от две розови грахчета. „Или по-скоро розови бисерчета“ — поправи се той.
— Снощи исках да те попитам — каза Рони Фюгейт — защо се консултираш с психиатър? И, Боже мой, навсякъде го носиш със себе си! Веднага щом седна, го включи и го държа така чак докато…
Тя вдигна вежди и го погледна въпросително.
— Но тогава все пак го изключих — отбеляза Барни.
— Мислиш ли, че съм красива? — Тя се изправи на пръсти, изпъна ръце нагоре и за негово учудване започна да прави серия от упражнения, подскачайки с люлеещи се гърди.
— Разбира се — промълви той слисано.
— Щях да тежа цял тон — изрече тя задъхано, — ако не правех упражненията на Военновъздушните сили на ООН всяка сутрин. Ще отидеш ли да ми сипеш кафе, скъпи?
— Наистина ли си новата ми асистентка в „П. П. Макети“? — попита Барни.
— Да, разбира се. Искаш да кажеш, че не си спомняш? Но аз предполагам, че си като много от наистина първокласните ясновидци — виждаш бъдещето толкова добре, че имаш само мъгляв спомен за миналото. Какво точно си спомняш от изминалата нощ?
Тя прекъсна упражненията си, дишайки тежко.
— О — изрече той неопределено. — Предполагам, че всичко.
— Чуй ме. Единствената причина, поради която носиш психиатър навсякъде със себе си, може да бъде, че си получил повиквателна. Вярно ли е?
След кратка пауза той кимна. Това си го спомняше. Стандартният продълговат синьо-зелен плик, който беше пристигнал преди седмица. Следващата сряда щеше да се яви на психиатричен преглед във военната болница на ООН в Бронкс.
— Помага ли? Прави ли те… — Тя махна към куфарчето. — Прави ли те достатъчно болен?
Барни се обърна към преносимия терминал на доктор Смайл и попита:
— Правиш ли ме?
— За съжаление вие сте все още съвсем здрав, мистър Майерсън — отвърна куфарчето. — Можете да понесете стрес с големина десет фройда. Съжалявам. Но все още разполагаме с няколко дни — едва сме започнали.
Рони Фюгейт влезе в спалнята, взе бельото си и започна да се облича.
— Помисли си само — изрече тя замислено. — Ако те мобилизират, мистър Майерсън, и ако те изпратят в колониите… Може би ще получа твоята работа.
Тя се усмихна, показвайки великолепните си равни зъби.
Това беше мрачна перспектива и способностите му на ясновидец не можеха да му помогнат — резултатът беше неясен заради безупречния баланс на везните на причинно-следствените връзки.
— Не можеш да се справиш с моята работа — каза той. — Ти не можа да се справиш с нея дори в Народен Китай, където ситуацията беше относително проста от гледна точка на разпределението на вероятностите.
Но рано или късно тя щеше да успее — той лесно можеше да предвиди това. Беше млада и много талантлива. Единственото, от което се нуждаеше, за да го настигне — а той беше най-добрият в занаята — бяха няколко години практика. Сега той осъзна съвсем ясно в каква ситуация бе попаднал. Имаше голям шанс да го мобилизират, а дори и това да не се случеше, Рони Фюгейт спокойно можеше да го измести от престижното му положение, до което се бе изкачвал стъпало по стъпало цели тринайсет години.
Решението му в тази неприятна ситуация да се озове в едно легло с нея беше странно. Той се чудеше как е успял да стигне до него.
Наведе се над куфарчето и каза тихо на доктор Смайл:
— Искам да ми кажеш защо, по дяволите, защо при всичките ми неприятности реших да…
— Аз мога да ти отговоря — обади се Рони Фюгейт от спалнята. Сега тя беше облечена с изпънат светъл пуловер и го закопчаваше пред огледалото на тоалетната си масичка. — Ти ми го обясни снощи, след като беше изпил пет бърбъна със сода. Каза ми… — Тя направи пауза, а очите й проблеснаха. — Звучи грубо, но това, което ми каза, беше: „Ако не можеш да ги победиш, съюзи се с тях“. Само че глаголът, който използва, неудобно ми е, че трябва да ти го кажа, не беше „съюзи се“.
— Хъм… — каза Барни и отиде в кухнята, за да си сипе чаша кафе. Все пак не беше далече от Ню Йорк. Очевидно, ако мис Фюгейт беше колега, служител на „П. П. Макети“, тя ползваше служебен транспорт до работата си. Можеше да пътува дотам заедно с нея. Очарователно. Чудеше се дали техният работодател Лео Бълеро би одобрил това, ако знаеше. Имаше ли компанията официално становище за сексуалните връзки между служителите си? Защото тя имаше становище почти по всички останали въпроси… Въпреки че как би могъл човек, който прекарва цялото си време из плажовете в курортите на Антарктида или в немските клиники за Е-терапия, да намери време да измисли правила, обхващащи всички сфери на живота?