Зад гърба му се разнесе рязък женски глас, и когато го чу, Лео потрепна.
— Как разбрахте, че баща ми е тук, мистър Бълеро?
Той се обърна и видя набита жена на около трийсет и пет години. Тя го разглеждаше внимателно и той си помисли: „Това е Зоя Елдрич. Трябваше да се досетя. Доста често се появява в светските хроники на домашните вестници.“
Към тях се приближи служител на ООН.
— Мис Елдрич, ако желаете, можем да изгоним мистър Бълеро от сградата. От вас зависи.
Той се усмихна любезно и Лео веднага го позна — това беше Франк Сантина, ръководителят на Юридическия отдел на ООН и началник на Нед Ларк. Черноокият, напрегнат и енергичен Сантина бързо премести поглед от Лео към Зоя Елдрич, очаквайки отговор.
— Не — отвърна Зоя Елдрич най-накрая. — Или поне не сега. Не и докато не разбера как е открил, че татко е тук. Не е можел да го знае. Нали, мистър Бълеро?
— Вероятно се е възползвал от услугите на някой от своите прогнозиращи модата ясновидци — промърмори Сантина. — Така ли е, мистър Бълеро?
Лео кимна неохотно.
— Разбирате ли, мис Елдрич — обясни Сантина, — човек като Бълеро може да си купи всичко, каквото пожелае, включително и хора със способности от всякакъв вид. Така че ние го очаквахме. — Той посочи двамата униформени охранители пред стаята на Палмър Елдрич. — Ето защо тук денонощно има двама от нашите хора. Това се опитах да ви обясня.
— Има ли някакъв начин да поговоря с Елдрич по работа? — попита Лео. — Ето защо дойдох тук — нямам предвид нищо незаконно. Мисля, че всички вие сте се побъркали или се опитвате да скриете нещо. Може би съвестта ви не е чиста?
Той ги изгледа, но те не реагираха по никакъв начин на думите му.
— Наистина ли вътре е Палмър Елдрич? — попита той. — Обзалагам се, че не е.
Отново не получи отговор. Никой от тях не се хвана на въдицата.
— Уморен съм — каза той. — Пътувах дълго, за да дойда тук. По дяволите, искам да хапна нещо, после да отида в стаята си в хотела, да спя десет часа и да забравя за всичко това.
Той се обърна и си тръгна с наперена походка.
Нито Сантина, нито мис Елдрич се опитаха да го спрат. Разочарован, той продължи да върви, опитвайки се да потисне възмущението си.
Очевидно щеше да се наложи да се добере до Палмър Елдрич чрез някой посредник. „Може би Феликс Блау и частната му полиция ще успеят да проникнат тук? — помисли си той. — Струва си да опитам.“
Обаче се чувстваше толкова потиснат, че за него вече всичко бе изгубило смисъл. Запита се защо да не постъпи както беше казал — да хапне, после да си отпочине и засега да забрави за Палмър Елдрич? „Да ги вземат дяволите всичките — помисли си, докато излизаше от болницата и тръгна по тротоара, за да си спре такси. — Тази негова дъщеря! Изглежда яка, а и с тази къса подстрижка и без грим, прилича на лесбийка. Пфу!“
Намери си такси и скоро летеше, потънал в размисли.
След малко използва видеофона на колата и се свърза с Феликс на Земята.
— Радвам се, че ми се обади — каза Феликс Блау веднага след като видя кой го търси. — В Бостън при странни обстоятелства се е появила някаква организация. Сякаш се е изградила изцяло само за една нощ, включително…
— С какво се занимават?
— Подготвят се да изкарат нещо на пазара. Вече са задействали цялата рекламна машина, включително три рекламни сателита, подобни на твоите — един около Марс, друг около Йо и трети около Титан. Говори се, че възнамеряват да пуснат на пазара стока, която ще се конкурира пряко с твоите Пърки Пат-макети. Ще се казва „Кони-къщички“. — Той леко се усмихна. — Хитро, нали?
— А чува ли се нещо за… знаеш какво — попита Лео. — Допълнение.
— Няма информация за това. Ако допуснем, че съществува такова допълнение, то вероятно се разпространява извън законните търговски канали. Има ли някаква полза от макетите без… „допълнение“?
— Не.
— Това дава отговор на въпроса ти.
— Обадих ти се, за да науча дали можеш да уредиш да се видя с Палмър Елдрич — каза Лео. — Намерих го тук, в База III на Ганимед.
— Нали си спомняш доклада ми, че Елдрич е донесъл лишей, подобен на онзи, който се използва за производството на Кен-Ди? Не ти ли хрумна, че тази нова фирма в Бостън може да е негова собственост? Макар че изглежда е твърде рано за това, той би могъл да поддържа радиовръзка с дъщеря си от години.
— Трябва да се срещна с него — каза Лео.
— Предполагам, че става въпрос за болница „Джеймс Ридъл“. Подозирахме, че може и да е там. Между другото, чувал ли си някога за мъж на име Ричард Хнат?
— Никога.
— Представител на тази нова фирма от Бостън го е срещнал и е сключил някакъв договор с него. Този представител, Ичолц…