Но аз знам, че ще измисля нещо. Както обикновено.
Това определено не е краят на «П. П. Макети».“
Само че какво би могъл да направи? Изобщо не знаеше и това никак не намаляваше тревогата му.
„Ела при мен, родена от изкуствено развитата кора на мозъка ми, идея — помоли се той. — Господи, помогни ми да се справя с тези копелета, враговете ми. Може би, ако се възползвам от услугите на своите прогнозиращи модата ясновидци, Рони Фюгейт и Барни… може би те ще измислят нещо? Особено старият Барни — той още не е замесен в цялата тази история.“
Той отново се обади по видеофона до офиса на „П. П. Макети“ на Тера. Този път поиска да го свържат с отдела на Барни.
И тогава Лео си спомни за проблема на Барни с повиквателната и опитите му да развие неспособност да издържа на стрес, за да не завърши живота си в землянка на Марс.
„Гадно — помисли си Лео Бълеро. — Ще му помогна. За него опасността да го изпратят на Марс вече е отминала.“
Когато Бълеро позвъни от Ганимед, Барни Майерсън седеше сам в кабинета си.
Разговорът не продължи дълго. Когато свърши, Барни погледна часовника си и се учуди. Пет минути, а му се беше сторило цяла вечност.
Стана, натисна бутона на интеркома и каза:
— Не пускайте никого тук за известно време. Дори… и най-вече мис Фюгейт.
Приближи се до прозореца и впери поглед в горещата, обляна в слънчева светлина празна улица.
Лео беше стоварил целия проблем върху неговата глава. Това беше първия път, в който Барни виждаше шефа си отчаян. „Виж ти — помисли си той. — Лео Бълеро — разстроен още при първия си сблъсък с конкуренцията.“ Лео просто не беше свикнал с това. Появата на новата компания от Бостън го беше объркала напълно. Мъжът се бе превърнал в дете.
„В края на краищата, Лео ще се съвземе от шока, но междувременно… как ще се отрази тази история на мен? — запита се Барни Майерсън и за момента не можеше да види никакъв отговор на въпроса си. — Аз мога да помогна на Лео… но какво точно може да направи Лео за мен?“ Това беше много по-важният въпрос за него. Всъщност той трябваше да разглежда проблема от тази му страна. На това го бе научил самият Лео с течение на годините. Неговият работодател не би подходил по друг начин.
Той размишлява още известно време и после, както го бе инструктирал Лео, насочи вниманието си към бъдещето. Опита се да надникне още веднъж в ситуацията, свързана с повиквателната му, за да види по-ясно как ще се разреши проблемът.
Но тази тема беше твърде незначителна, за да се появи в средствата за масова информация. Нямаше смисъл да преглежда заглавията на домашните вестници и да слуша новинарските емисии. В случая с Лео обаче ситуацията беше коренно различна. Той видя многобройни водещи статии във вестниците, отнасящи се за него и Палмър Елдрич. Разбира се, всичко беше неясно и различните версии се смесваха в абсолютен хаос. Лео се е срещнал с Елдрич. Лео не се е срещнал с Елдрич. Или — Барни се съсредоточи върху съответната статия — Лео е обвинен в убийството на Палмър Елдрич. Господи, какво искаха да кажат с това?
След като прегледа статията внимателно, той осъзна, че са искали да кажат точно каквото са казали. А ако арестуваха Лео и го осъдеха, това означаваше край на „П. П. Макети“ като източник на доходи. А също така край на кариерата, заради която той беше пожертвал всичко останало в живота си — брака си и жената, който все още обичаше!
Очевидно щеше да е в негова полза да предупреди Лео. Всъщност това беше неизбежно. А информацията дори можеше да обърне нещата в негова полза.
Той се обади на Лео.
— Имам новини за вас.
— Добре — усмихна се радостно Лео. На руменото му, издължено и разширено в горната си част лице се изписа облекчение. — Продължавай, Барни.
— Скоро ще възникне ситуация, която можете да използвате — каза Майерсън. — Ще успеете да се срещнете с Палмър Елдрич — не в болницата, а на друго място. Ще го вземат от Ганимед по негово собствено нареждане. — Той продължи внимателно, стараейки се да не издаде твърде много от информацията, която бе научил. — Ще започнат недоразумения между него и ООН. Сега, когато не може да се защити сам, използва тях. Но когато се почувства по-добре…
— Подробностите — каза Лео незабавно и наведе голямата си глава заинтригувано.
— Бих искал нещо в замяна.
— За какво? — намръщи се Лео.
— За да ви съобщя точната дата и място, където ще се срещнете с Палмър Елдрич — отвърна Барни.
— Какво искаш? — попита недоволно Лео. Той гледаше Барни разтревожен. Е-терапията не носеше спокойствие.