— Тези „събития“ — прекъсна го Барни — трябва да са свързани с обвинението ви в убийство от първа степен на Палмър Елдрич, нали?
Лео изсумтя, въздъхна и се вторачи навъсено в Барни. Най-накрая кимна неохотно.
— Нямам намерение да ви освобождавам от споразумението, което постигнахме току-що — отвърна Барни. — Обещахте ми някои неща и очаквам…
— Но онова глупаво момиче… — възрази отчаяно Лео. — Тя е непредсказуема! Може да отиде при ченгетата на ООН. Барни, тя ме държи в ръцете си!
— Аз също — отвърна спокойно Майерсън.
— Да, но двамата с теб се познаваме от много години. — Лео явно мислеше трескаво, оценявайки ситуацията със своя, както се изразяваше той, „усъвършенстван мозък, следващ етап в развитието на Homo Sapiens“. — Приятели сме. Не можеш да постъпиш по същия начин като нея. Във всеки случай, все още съм съгласен на процента печалба, който поиска. Какво ще кажеш?
Той гледаше Барни неспокойно, но твърдо — вече бе взел решението си.
— Можем ли да сключим сделка при новите условия?
— Ние вече я сключихме.
— По дяволите, нали ти казах, че забравих за…
— Ако не сте съгласен — каза Барни, — аз ще напусна. И ще отида на друго място, където мога да използвам способностите си.
Беше работил прекалено много години, за да направи отстъпка по тази точка.
— Така ли? — възкликна Лео изненадано. — Разбирам, ти не само ще отидеш да говориш с полицията на ООН. Смяташ и да смениш отбора и да се присъединиш към Палмър Елдрич!
Барни не отговори.
— Проклет предател — каза Лео. — Значи така става, когато се опитваш винаги да се задържиш над водата? Но слушай, не съм много сигурен, че Палмър ще те приеме. Вероятно той вече си има своя група от модни консултанти. И ако вече знае, че аз… — Той млъкна за момент. — Добре, ще поема риска. Мисля, че у теб го има този грях, който древните гърци са наричали… Как беше? Хюбрис? Високомерие, сатанинско високомерие. Ти отиде прекалено далеч. Така че продължавай, Барни. Всъщност, прави каквото искаш — за мен няма значение. Желая ти успех, приятелче. Можеш да ми изпратиш някое писъмце и да кажеш как вървят работите, а следващия път, когато се опиташ да шантажираш някого…
Барни прекъсна връзката. Екранът посивя. „Сив — помисли си той, — като светът вътре в мен и около мен, като реалността.“ Изправи се и закрачи нервно напред-назад из стаята, пъхнал ръце в джобовете.
„Най-добрата възможност за мен в този момент — реши той — е да се обединя с Рони Фюгейт. Защото Лео се страхува от нея, и то основателно. Трябва да има цяла галактика от неща, която тя умее да прави, а аз — не. И той добре знае това.“
Седна отново в креслото си и повика Рони Фюгейт по интеркома. След известно време тя дойде в кабинета му.
— Здрасти — каза му весело. Носеше шарена копринена рокля с дълбоко деколте, каквито бяха на мода в Пекин. — Какво става? Опитах се да се свържа с теб преди минута, но…
— Ти винаги, ама винаги си почти без дрехи — отбеляза той. — Затвори вратата.
Тя затвори.
— Обаче — добави Барни — не мога да не призная, че снощи беше много добра в леглото.
— Благодаря. — Нейното младежко, невинно лице грейна.
— Наистина ли видя ясно, че нашият работодател ще убие Палмър Елдрич? Или имаш някакви съмнения?
Рони преглътна, наведе глава и промърмори:
— Ти просто пращиш от талант. — Тя седна и кръстоса голите си крака. — Разбира се, че имам съмнения. На първо място това би било безумие от страна на мистър Бълеро, защото, естествено, ще означава край на кариерата му. Вестниците не съобщават — по-точно няма да съобщят — мотивите му, така че не мога да ги знам. Би могло да е заради нещо чудовищно и ужасно, не мислиш ли?
— Краят на неговата кариера — повтори Барни. — А също на моята и на твоята.
— Не — каза Рони. — Не мисля така, скъпи. Нека да поразсъждаваме за момент. Мистър Палмър Елдрич е на път да го измести от пазара — не е ли това вероятният мотив на мистър Бълеро? И нима това не ни говори нищо за настъпващите икономически реалности? Дори и мистър Елдрич да загине, може да се окаже, че неговата организация…
— Значи преминаваме към Елдрич? Просто така?
Рони смръщи чело, съсредоточавайки се, и каза замислено:
— Нямах предвид точно това. Но ние трябва да внимаваме да не загубим заедно с мистър Бълеро. Нали не искаме да ни увлече след себе си към дъното? Пред мен има още дълги години, в които ще мога да работя, почти толкова ти предстоят и на теб.
— Благодаря — отвърна кисело Барни.
— Сега трябва да планираме внимателно всичко. А ако ясновидците не са в състояние да планират бъдещето си, то…