Обаче Лео Бълеро беше излязъл от тази стая, което доказваше, че на Ричард му предстоят впечатляващи преживявания. Бълеро винаги получаваше най-доброто.
Окуражен, той започна да се съблича.
Някъде отвън долетя писъкът на Емили.
Обезпокоен, Ричард се облече и излезе от стаята. Обаче в кабинета видя доктор Денкмал, който седеше на бюрото си и четеше медицинския й картон. Самата Емили беше излязла заедно с медицинската сестра, така че всичко беше наред.
„Глупаво е — помисли си той. — Очевидно съм прекалено напрегнат.“ Върна се в стаята и отново започна да се съблича. Но забеляза, че ръцете му треперят.
Скоро лежеше прикован към едната от двете маси, а Емили беше в аналогично положение край него. Тя изглеждаше твърде уплашена — беше пребледняла и не издаваше нито звук.
— Вашите жлези — поясни доктор Денкмал, докато потриваше доволно ръце и зяпаше безсрамно Емили, — ще бъдат стимулирани, особено жлезата на Креси, която контролира темпото на еволюция, nicht wahr?14 Да, вие знаете това. Всеки ученик го знае, защото нещата, които сме открили тук, вече се учат в училище. Това, което ще усетите днес, няма да бъде удебеляването на хитиновата обвивка или нарастването на черепа, или загубата на ноктите на ръцете и краката, а само — обзалагам се, че не сте знаели това! — незначителна, но много, много важна промяна в предния дял на мозъка… И ще станете по-умни.
Доктор Денкмал се засмя отново. Ричард Хнат се почувства отвратително — сякаш беше вързано животно, което чака неизвестната си участ. „Какъв начин да се създадат бизнес контакти“ — помисли си той тъжно и затвори очи.
До него се появи човек от персонала — рус, скандинавски тип, на вид лишен от всякаква интелигентност.
— Да пуснем успокояваща Music — каза доктор Денкмал, натискайки някакъв бутон. От всички посоки едновременно се разнесоха звуци, блудкава версия на някаква популярна италианска опера, на Пучини или Верди — Хнат не знаеше коя точно. — А сега, höre15, хер Хнат. — Денкмал се наведе над него, изненадващо сериозен. — От време на време тази терапия — как го казвате на английски? — пропада.
— Проваля се — каза със стържещ глас Хнат. Той беше очаквал нещо подобно.
— Но обикновено постигаме успех. Страхувам се, че при несполука, мистър Хнат, вместо да бъде стимулирана, жлезата на Креси… ъъъ… регресира. Правилно ли произнесох думата?
— Да — промърмори Хнат. — До каква степен регресира?
— Съвсем малко. Но може да се окаже неприятно. Разбира се, ние го забелязваме веднага и прекратяваме терапията. И обикновено това спира регресията. Но не винаги. Понякога, щом веднъж жлезата на Креси бъде стимулирана… — Той направи жест с ръка. — Процесът продължава. Бях длъжен да ви кажа това и вие сте в правото си да се откажете. Е?
— Ще поема този риск — каза Ричард Хнат. — Така смятам. Всички останали го правят, нали? Добре, продължаваме.
Той извърна глава и видя как Емили, която беше още по-пребледняла, кимна едва-едва. Очите й бяха изцъклени.
„Напълно възможно е — помисли си той песимистично — само единият от нас да еволюира, вероятно Емили, а аз да деградирам до равнището на синантроп. До срасналите се един с друг кътници, кривите крака и канибалските наклонности. Тогава ще ми е адски трудно да се занимавам с продажби.“
Доктор Денкмал натисна копчето на апаратурата, подсвирквайки си весело в такт с операта.
Е-терапията на семейство Хнат започна.
Струваше му се, че губи теглото си, нищо повече, или поне в началото беше така. После почувства такава болка, сякаш го удряха с чук по главата. Заедно с болката той осъзна болезнено какъв ужасен риск са поели двамата с Емили и, че не е било честно от негова страна да подлага жена си на това преживяване само заради бъдещите продажби. Очевидно тя не го беше искала. Ами ако деградираше в такава степен, че да изгуби таланта си в правенето на керамика? Това щеше да бъде фатално и за двамата. Неговата кариера зависеше от това дали Емили ще остане една от най-добрите на планетата в изготвянето на керамични изделия.
— Спрете — каза той, но звуците сякаш не излязоха от устата му. Той не ги чу, макар че гласовият му апарат, изглежда, функционираше — усещаше думите в гърлото си. После осъзна какво се е случило. Той беше еволюирал, беше се получило! Неговата проницателност се дължеше на промените в мозъчния му метаболизъм. Ако и с Емили беше така, тогава всичко щеше да е наред.