— Мога да ви предоставя около сто човека от различни отдели на моята организация — каза Феликс Блау. — Можете да съберете още петдесет от „П. П. Макети“. Тогава бихте могли да опитате да превземете сателита.
— И да намеря Лео мъртъв.
— Вярно е. — Блау се навъси. — Добре, можете да отидете при Хепбърн-Гилбърт и да помолите за помощта на ООН. Или — което е още по-унизително — да се опитате да се свържете с Елдрич или някой от заместниците му и да преговаряте директно с него. Да видите дали ще е възможно да откупите Лео.
Барни прекъсна връзката и веднага набра междупланетната линия.
— Свържете ме с мистър Палмър Елдрич на Луната — каза той. — Много е важно. Моля ви, побързайте, мис.
Докато чакаше да го свържат, Рони Фюгейт се обади от другия край на кабинета:
— Очевидно няма да имаме време да се продадем на Елдрич.
— Така изглежда.
Колко хитро беше нагласено всичко. Елдрич беше позволил на противника си да свърши цялата работа. „А също и на нас — осъзна той. — На мен и Рони. Вероятно ще се добере до нас по същия начин. Всъщност Елдрич може би наистина очаква да долетим на сателита. Това обяснява защо е снабдил Лео с доктор Смайл.“
— Чудя се — каза Рони, играейки си с ципа на блузата си, — дали искаме да работим за толкова умен човек. Ако изобщо е човек. Все повече и повече ми се струва, че този, който се върна, не е Палмър, а един от тях. Мисля, че ще ни се наложи да приемем това. Следващото нещо, което можем да очакваме, е Чю-Зет да залее пазара. С одобрението на ООН. — В тона й се долавяше горчивина. — А Лео, който поне е един от нас и който просто иска да заработи някоя и друга кожа, ще бъде мъртъв или вън от играта…
Тя гледаше яростно право пред себе си.
— Патриотизъм — каза Барни.
— Инстинкт за самосъхранение. Не искам да се събудя някоя сутрин и да открия, че дъвча онова нещо и правя нещата, които се правят, когато се дъвче то вместо Кен-Ди. Пренасяне… Но определено не в страната на Пърки Пат.
Операторката на видеофона каза:
— На линията е мис Зоя Елдрич, сър. Ще говорите ли с нея?
— Да — отвърна Барни.
На екрана се появи елегантно облечена жена с пронизващ поглед и гъста коса, вързана на кок.
— Да?
— Аз съм Майерсън от „П. П. Макети“. Какво трябва да направим, за да върнем Лео Бълеро?
Почака малко. Не последва отговор.
— Знаете за какво говоря, нали? — попита той.
Тя помълча още известно време и отвърна:
— Мистър Бълеро пристигна тук, в имението, и се разболя. В момента е на легло в нашата болница. Когато се почувства по-добре…
— Мога ли да изпратя главния лекар на нашата компания да го прегледа?
— Разбира се. — Зоя Елдрич дори не трепна.
— Защо не ни уведомихте?
— Това се случи съвсем скоро. Баща ми тъкмо се готвеше да се обади. Изглежда не е нищо по-сериозно от обичайната реакция при промяна на гравитацията. Често се случва с по-възрастните хора, които идват тук. Не поддържаме гравитация, близка до земната, както прави мистър Бълеро на неговия сателит, „Хралупата на Мечо Пух“. Така че, както виждате, всичко си има своето просто обяснение. — Тя леко се усмихна. — Ще си го получите късно тази вечер. Нима подозирахте нещо друго?
— Подозирам — каза Барни, — че Лео вече не е на Луната. И че е на сателита в околоземна орбита „Сигма 14-Б“, който е собственост на фирма от Сейнт Джордж. А тя пък е ваша собственост. Не е ли така? И това, което ще открием в болницата във вашето имение няма да бъде Лео Бълеро.
Рони го зяпна ококорено.
— Заповядайте да се убедите сами — отвърна Зоя студено. — Човекът в болницата е Лео Бълеро. Поне доколкото ни е известно на нас. Той пристигна тук заедно с репортерите на домашните вестници.
— Ще дойда в имението ви — каза Барни. Знаеше, че допуска грешка. Способностите му на ясновидец му го казваха.
В другия край на кабинета Рони Фюгейт скочи на крака и се закова на място. Тя също беше видяла това със своите способности. Барни изключи видеофона, обърна се към нея и каза:
— Сътрудник на „П. П. Макети“ се самоубива. Нали? Или нещо от този род. В утрешните домашни вестници.
— Всъщност точните думи, които са използвани… — започна Рони.
— Не ме интересуват точните думи, които са използвани.
Обаче той знаеше, че ще бъде слънчев удар. Мъжко тяло, намерено на тротоара. Смърт, причинена от твърде голяма доза слънчева радиация. Някъде в деловата част на Ню Йорк. Там ще го оставят хората на Елдрич. Ще го захвърлят.
Можеше да се досети за това и без да използва способностите си на ясновидец. И не смяташе да се съобразява с прогнозите си при своите действия.