— Или глюк — рече Лео. — Кой от нас е глюкът тук?
— Казах ти — аз го създадох от част от себе си. Ти също би могъл да създадеш нещо. Давай смело — проектирай фрагмент от собственото си „аз“. Той сам ще приеме материалната си форма. Това, което ти му осигуряваш, е логос. Запомни ли?
— Запомних — отвърна Лео.
Той се концентрира и скоро наблизо се материализира сложна конструкция от кабели и решетки.
— Какво е това, по дяволите?
— Капан за глюкове.
Елдрич отметна глава назад и се разсмя.
— Много добре. Но моля те, не прави капан за Палмър Елдрич. Има още неща, които искам да ти кажа.
Двамата с Лео наблюдаваха как глюкът недоверчиво наближава капана и започва да го души. Най-накрая влезе вътре и капанът шумно изщрака. Глюкът беше хванат и устройството се зае с ликвидирането му. Че се кратко пращене, вдигна се малко облаче дим и създанието изчезна.
Въздухът пред Лео затрептя и се появи някаква книга с черна подвързия. Той я взе, прелисти я и с доволна физиономия я сложи в скута си.
— Какво е това? — попита Елдрич.
— Библията на крал Джеймс. Мисля, че ще ми помогне да се защитя.
— Не и тук — каза Елдрич. — Това е моето кралство.
Той махна с ръка и Библията изчезна.
— Но можеш да имаш свое собствено кралство и да го напълниш с Библии. И всеки друг също може. Веднага щом започнем да развиваме дейността си. Смятаме да произвеждаме и макети, разбира се, но това ще стане по-късно, когато започнем да действаме на Тера. Между другото това е само формалност, ритуал, който да улесни пренасянето. Кен-Ди и Чю-Зет ще се продават при равни условия и ще се конкурират открито. Няма да претендираме, че Чю-Зет е нещо повече от вашия продукт. Не искаме да плашим хората, нито пък да засягаме религиозните чувства на някого. Ще е достатъчно те да го пробват само по няколко пъти и ще се убедят в две неща: че не се губи време, и, което е още по-важно, че това не е фантазия, а наистина се отива в нова вселена.
— Много хора изпитват същото и след Кен-Ди — отбеляза Лео. — Те вярват, че наистина са се пренесли на Земята.
— Фанатици — каза Елдрич с отвращение. — Очевидно това е илюзия, защото не съществуват нито Пърки Пат, нито Уолт Есекс, а техният свят е ограничен от артефактите, от които се състои макетът им. Те не могат да използват машина за миене на съдовете в кухнята, освен ако в макета им не е сложена предварително такава. А човек, който не участва в сеанса, а наблюдава отстрани, може да види, че двете кукли не се местят никъде, никой не се превъплътява в тях. Това лесно може да бъде демонстрирано…
— Но няма да ти е лесно да убедиш тези хора — каза Лео. — Те ще останат верни на Кен-Ди. Няма някой, който да е недоволен от Пърки Пат. Защо трябва да се отказват…
— Ще ти кажа — прекъсна го Елдрич. — Колкото и да е чудесно да са Пърки Пат или Уолт за кратко, в края на краищата те се връщат в своите землянки. Представяш ли си какво изпитват в този момент, Лео? Пробвай го някой път. Събуди се в землянка на Ганимед след като двайсет-трийсет минути си бил на свобода. Никога няма да забравиш какво е усещането.
— Хм…
— Има и още нещо — и ти много добре знаеш какво е то. Когато малкият период на бягство свърши и колонистът се върне… Той не е в състояние да възобнови нормалния, всекидневен начин на живот. Той е деморализиран. Но ако вместо Кен-Ди дъвче…
Той млъкна. Лео не го слушаше — той беше зает със сътворяването на нов артефакт във въздуха пред него.
Появи се стълбище, водещо към светещ обръч. Далечният край на стълбището не можеше да се види.
— Накъде води това нещо? — попита Елдрич ядосано.
— Към Ню Йорк — отвърна Лео. — Ще се изкача и ще се върна обратно в „П. П. Макети“.
Той се изправи и тръгна към стълбището.
— Имам чувството, че нещо не е съвсем наред с този Чю-Зет, Елдрич. Но ще открием какво точно е то прекалено късно.
Той започна да се изкачва по стъпалата и тогава си спомни за момичето, Моника. Зачуди се дали тя се чувства добре тук, в света на Палмър Елдрич.
— А какво стана с детето? — Той се спря насред стълбите. Далече долу Палмър Елдрич продължаваше да седи на тревата с пръчка в ръка. — Глюковете не са я хванали, нали?
— Аз бях малкото момиченце — отвърна Елдрич. — Точно това се опитвах да ти обясня. Ето защо казах, че Чю-Зет означава истинско превъплътяване, триумф над смъртта.
Лео примигна и каза:
— Ето защо тя ми се стори толкова позната…
Той млъкна и отново погледна надолу.
Елдрич вече го нямаше. Вместо него на тревата стоеше детето, Моника, с куфара с доктор Смайл в ръка. Сега всичко беше ясно.