— Медицинският преглед не може да се избегне — уведоми го чиновникът от ООН. — Нито пък психиатричният. Но ако желаете, можете да отидете и да се прегледате по всяко време, дори сега.
— Добре — отвърна той. — Искам.
— А тъй като се явявате доброволно, мистър Майерсън, вие можете да изберете…
— Устройва ме всяка планета или спътник — прекъсна го Барни.
Той прекъсна връзката, излезе от кабината, спря такси и даде адреса на наборната комисия, която се намираше близо до сградата на неговата кооперация.
Докато таксито се носеше с тихо бучене към центъра на Ню Йорк, отдолу ги настигна друго такси и започна да лети пред тях, плавно поклащайки стабилизаторите си.
— Те се опитват да се свържат с нас — уведоми го автоматът-шофьор на неговото такси. — Искате ли да им отговорите?
— Не — отвърна Барни. — Увеличи скоростта.
Внезапно той промени решението си.
— Можеш ли да попиташ кои са?
— Ще пробвам през радиото.
В таксито за известно време настана тишина, после автоматът каза:
— Те твърдят, че имат съобщение за вас от Палмър Елдрич. Той иска да ви каже, че ще ви вземе на работа и вие не бива…
— Повтори още веднъж — каза Барни.
— Мистър Елдрич, когото те представляват, ще ви вземе на работа, както сте помолили неотдавна. Въпреки че те имат основно правило…
— Искам да поговоря с тях — каза Барни.
Към него се подаде микрофон.
— Кой е там? — попита Барни. Отговори му непознат мъжки глас:
— Аз съм Ичолц. От „Чю-Зет изделия“, Бостън. Не може ли да се приземим някъде и да обсъдим въпроса за назначаването ви в нашата фирма?
— Тръгнал съм към наборната комисия. Явявам се доброволно.
— Не сте подписвали нищо, нали?
— Не.
— Това е добре. Значи не е прекалено късно.
— Но на Марс ще мога да дъвча Кен-Ди — каза Барни.
— Защо ви трябва това, за Бога?
— Така ще мога да бъда отново с Емили.
— Коя е Емили?
— Бившата ми съпруга. Която зарязах, защото тя забременя. Сега осъзнавам, че това беше единственият щастлив период в живота ми. Всъщност сега я обичам повече, отколкото съм я обичал някога, и това чувство нараства, вместо да отслабва.
— Вижте — каза Ичолц, — ние можем да ви снабдим с колкото си поискате Чю-Зет, а това е още по-добре. Ще можете да живеете вечно при идеални условия с бившата си съпруга. Така че няма проблем и в това отношение.
— А може и да не искам да работя за Палмър Елдрич.
— Но самият вие пожелахте!
— Започнах да се съмнявам — каза Барни. — И то дълбоко. Вижте какво ще ви кажа: не ме търсете, аз ще ви потърся. Ако не ме вземат.
Той прибра микрофона обратно на мястото му.
— Готово. Благодаря.
— Много патриотично е да се явите доброволно пред комисията — каза таксито.
— Гледай си работата — отвърна Барни.
— Мисля, че постъпвате правилно — продължи упорито таксито.
— Само да бях отишъл на „Сигма 14-Б“ да спася Лео — отговори той. — Или беше Луната? Където и да е, вече дори не си спомням мястото. Всичко изглежда като неясен сън. Във всеки случай, ако бях отишъл, сега още щях да работя за него и всичко щеше да е наред.
— Всички правим грешки — каза таксито със съчувствие.
— Но някои от нас правят фатални грешки — отвърна Барни.
„Първо към тези, които обичаме — помисли си, — към нашите жени и деца, а после и към нашите работодатели.“
Таксито продължаваше да се движи с тихо бучене.
„А най-накрая — продължи размишленията си Барни, — допускаме последната грешка. Тази, от която зависи целият ни по-нататъшен живот. Чудим се дали да приемем работата при Палмър Елдрич или да отидем в наборната комисия, и както и да постъпим, знаем, че сме сгрешили.“
Час по-късно той вече бе минал през медицинския преглед, беше признат за здрав, а после нещо, доста напомнящо на доктор Смайл, извърши психиатричния му преглед.
Отново се оказа здрав.
Като замаян, той положи клетвата („Заклевам се да гледам на Земята като на майка и водач…“ и така нататък) а после, след като му връчиха купчина с брошури, го изпратиха в неговата кооперация да си събира багажа. Оставаха му двайсет и четири часа до излитането на кораба, където и да отиваше той. Все още не му бяха съобщили крайната цел на пътуването. „Съобщението за назначението — предположи той — сигурно ще започва с «Мене, мене, текел»16.“ Или поне би трябвало, като се имаше предвид броят на възможните варианти, който беше ограничен.
„Всичко свърши — помисли си той, изпитвайки най-различни емоции: задоволство, облекчение, ужас и потиснатост, предизвикана от смазващото усещане за поражение. — Във всеки случай това е по-добре, отколкото да се изложа на слънчевите лъчи.“
16
Част от израза „Мене, мене, текел, фарес“ (арамейски) — преброено, премерено, разделено (предсказание за упадъка на Вавилон, написано от тайна ръка пред вавилонския цар Балтазар — библейска легенда); в преносен смисъл — предупреждение за гибел. —