Тя добави, сякаш говореше на себе си:
— А само умерено ужасна.
Усмихна се, но Майерсън не отвърна на усмивката й. Той изглеждаше мрачен, уморен и потиснат, както повечето нови колонисти, които знаят, че са дошли да започнат нов, труден и безсмислен по своята същност живот.
— Не очаквайте да започнем да възхваляваме всичко тук — продължи Фран. — Това е работа на ООН. Ние не сме нищо повече от жертви, като вас самия. С тази разлика, че сме тук от известно време.
— Не изкарвай нещата толкова зле — предупреди я Норм.
— Но те са такива — възрази Фран. — Мистър Майерсън ги вижда и няма да повярва на никакви измишльотини. Нали, мистър Майерсън?
— Вероятно за момента някои малки илюзии няма да са излишни — каза Барни, докато сядаше на металната пейка до входа на землянката. Междувременно пясъкоходът, който го бе докарал, разтоварваше багажа му. Той гледаше равнодушно.
— Съжалявам — каза Фран.
— Може ли да си запаля? — Барни извади кутия терански цигари. Шайнови се вторачиха в ръцете му. Той се почувства виновен и им предложи по цигара.
— Пристигнахте в труден момент — обясни Норм Шайн. — Провеждаме важни дебати.
Той хвърли поглед към останалите.
— Тъй като вече сте член на нашата землянка, не виждам защо да не вземете участие в тях. В края на краищата те засягат и вас.
— Може би той ще… — обади се Тод Морис. — Знаете. Кажете му.
— Трябва да го накараме да се закълне да пази тайна — каза Сам Риган. — Нашата дискусия, мистър Гайерсън…
— Майерсън — поправи го Барни.
— …Беше за това какво да правим с наркотика Кен-Ди, който е старото и изпитано средство за пренасяне, за разлика от новия наркотик Чю-Зет, който още не сме пробвали. Обсъждахме дали да оставим Кен-Ди веднъж завинаги или…
— Изчакайте докато се спуснем долу — прекъсна го Норм Шайн и се намръщи.
Седналият на пейката до Барни Майерсън Тод Морис каза:
— С Кен-Ди е свършено. Прекалено трудно се намира, струва твърде много кожи и лично аз се уморих от Пърки Пат. Всичко е прекалено изкуствено, повърхностно и материалистично в… извинявам се, думата, която използваме тук, е… — Той се впусна в дълги обяснения: — Вижте, този апартамент, колите, слънчевите бани на плажа, елегантните дрехи… Ние им се наслаждаваме за известно време, но това не е достатъчно, за да удовлетвори нематериалните ни нужди. Разбирате ли ме, Майерсън?
— Е, добре — намеси се Норм Шайн. — Мистър Майерсън не може да проумее това, той все още не е преминал през изпитанията, на които сме били подложени ние. Може би ще разбере всичко, когато се сблъска с трудностите.
— Като нас — съгласи се Фран. — Както и да е, още не сме гласували. Не сме решили какво ще купуваме и ще употребяваме оттук нататък. Мисля, че трябва да позволим на мистър Майерсън да пробва и двата наркотика. Или вие вече сте опитвали Кен-Ди, мистър Майерсън?
— Опитвал съм — отвърна Барни, — но много отдавна. Толкова отдавна, че почти нищо не си спомням.
Лео му беше давал и му бе предлагал още повече, колкото си поиска. Но Барни бе отказал. Просто не му харесваше.
— Пристигате в напрегнат момент в нашата землянка — каза Норм Шайн. — Страхувам се, че ще ви въвлечем в нашата дискусия, но свършваме запаса си от Кен-Ди. Или трябва да се запасим отново, или да преминем на другия наркотик. Моментът е критичен. Разбира се, Импи Уайт, дилърът на Кен-Ди, ще ни потърси, за да поръчаме чрез нея… До края на нощта трябва да решим по кой от двата пътя ще поемем. И това ще окаже влияние на всички нас… до края на живота ни.
— Така че трябва да сте доволен, че не дойдохте утре — каза Фран. — След гласуването.
Тя му се усмихна окуражително, опитвайки се да го предразположи. Те не можеха да му предложат много, освен взаимната им привързаност, която сега се разпростираше и върху него.
„Ама че място — помисли си Барни Майерсън. — До края на живота ми…“
Изглеждаше невъзможно, но това, което бяха казали, беше самата истина. Нямаше клауза в закона на ООН за наборна служба, която да предвижда демобилизация. И с този факт не беше лесно да се примири човек. Хората тук бяха колектив, а сега той беше част от този колектив и знаеше, че може и да е много по-лошо. Две от жените изглеждаха физически привлекателни и той можеше да каже — или поне мислеше, така му се струваше — че проявяват интерес към него. Барни усещаше цялата сложност на взаимоотношенията, които се бяха наложили в пренаселената, тясна землянка. Обаче…
— Човек може да се измъкне оттук само с помощта на единия или другия от пренасящите наркотици, мистър Майерсън — каза тихо Мери Риган, седнала на пейката от срещуположната на Тод Морис страна. — По друг начин, както виждате… — тя сложи ръка на рамото му. — Просто е невъзможно. Без наркотиците просто бихме се избили взаимно в мъката си.