Той не каза нищо, само сви рамене. Но идеологическата й преданост към нейната страна в битката го заинтригува и развесели. „Всъщност — помисли си той — нейният фанатизъм е коренно различен от този на момичето от кораба.“ Очевидно характерът на убежденията не оказваше влияние на силата на вярата. Той никога по-рано не си беше давал сметка за този факт.
— Ще се видим утре вечерта по същото време — реши Импейшънс Уайт. — Ако казваш истината — чудесно. Но ако не…
— Тогава какво? — попита той преднамерено бавно. — Можеш ли да ни принудиш да употребяваме твоя продукт? В края на краищата, той е незаконен. Можем да потърсим защитата на ООН.
— Ти си новак тук — изрече тя с огромно презрение. — Чиновниците на ООН, отговарящи за този район, са съвсем наясно с незаконната търговия с Кен-Ди. Аз им плащам редовно, за да не ми се бъркат в работата. А що се отнася до Чю-Зет… — Тя направи жест с пистолета. — Ако ООН смята да ги защитава и те превземат пазара…
— …Тогава ти ще се присъединиш към тях — каза Барни.
Тя не отговори, а се обърна и си тръгна. Почти веднага ниската й фигура изчезна в марсианската нощ. Барни постоя още малко на мястото си, после се върна в землянката, ориентирайки се по огромния силует на паркираната наблизо, наподобяваща трактор машина, която явно не беше използвана отдавна.
— Е? — попита Норм Шайн, който, за изненада на Барни, го чакаше при входа. — Дойдох да видя колко дупки е направила в черепа ти.
— Тя прие нещата философски.
— Импи Уайт? — Норм се изсмя. — Друг път философски. Тя върти бизнес за милиони кожи. Какво всъщност се случи?
— Ще се върне, когато получи инструкции отгоре — каза Барни и започна да се спуска в землянката.
— Да, звучи разумно. Тя е дребна риба. Лео Бълеро, на Тера…
— Знам — прекъсна го Барни. Той не виждаше причина да крие предишната си кариера. И без това беше известен, колонистите рано или късно щяха да научат това. — Аз бях негов моден консултант в Ню Йорк.
— И гласувахте да преминем на Чю-Зет? — попита недоверчиво Норм. — Скарали сте се с Бълеро, така ли?
— Някой път ще ви разкажа.
Той слезе по подвижната стълбичка до долу и влезе в общата стая, където ги чакаха останалите.
— Поне не ви е изпепелила с лазерния пистолет, който размахва постоянно — каза с облекчение Фран Шайн. — Трябва да сте й направили добро впечатление.
— Избавихме ли се от нея? — попита Тод Морис.
— Ще узнаем утре вечер — отвърна Барни.
— Мислим, че сте доста смел — каза Мери Риган. — Вие сте добра придобивка за тази землянка, мистър Майерсън. Исках да кажа — Барни. Или, ако трябва да се изразя метафорично, ти внасяш свеж полъх в нашия дух.
— Хайде, хайде — засмя се Хелън Морис. — Не се ли стремим прекалено много да впечатлим нашия нов съжител?
— Изобщо не се опитвах да го впечатля — каза Мери Риган и се изчерви.
— Тогава да го поласкаеш — каза меко Фран Шайн.
— А ти? — каза ядосано Мери. — Ти първа започна да му се подмазваш, когато слезе по тази стълбичка. Или поне ти се искаше да го направиш и точно така щеше да постъпиш, ако всички ние не бяхме тук. Особено съпругът ти.
Норм Шайн каза, опитвайки се да смени темата на разговора:
— Жалко, че не можем да участваме в пренасяне тази вечер и да използваме за последен път добрата стара Пърки Пат. На Барни щеше да му хареса. Поне щеше да види против какво е гласувал. — Той изгледа многозначително всички, един по един. — Е, хайде… Със сигурност някой от вас си е скрил малко Кен-Ди в някоя дупка в стената или под резервоара с вода. Хайде, проявете щедрост пред новия ни съжител, покажете му, че не сте…
— Добре, де — избухна Хелън Морис, почервеняла от възмущение. — Имам малко, ще стигне за четирийсет и пет минути. Но това е абсолютно всичко. А представете си, че не започнат да продават веднага Чю-Зет в нашия район?
— Донеси своя Кен-Ди — каза Норман и, когато тя тръгна, подхвърли подире й: — И не се притеснявай, Чю-Зет вече е тук. Днес, когато взимах торба сол от последната доставка на ООН, се видях с един от техните дилъри. Той ми даде визитката си. — Той показа картичката. — Достатъчно ще е в седем и половина вечерта да изстреляме обичайната сигнална ракета от стронциев нитрат и те ще се спуснат долу от сателита си…
— От сателита! — разнесоха се изненадани гласове.