Той седя сред наполовина разопакования си багаж, пи кафе и размишлява, докато най-накрая не чу пъшкане и движение в общата стая. Неговите съжители се връщаха в съзнание. Барни остави чашата си и отиде при тях.
— Защо се отказа, Майерсън? — попита Норм Шайн, намръщено разтривайки челото си. — Господи, какво главоболие имам!
В този момент той забеляза Ан Хоторн, която, все още в безсъзнание, лежеше, облегната на стената с наведена напред глава.
— Коя е тя?
— Тя се присъедини към нас преди самия край — каза Фран, неуверено надигайки се от пода. — Приятелка е на Майерсън, запознали са се по време на полета. Много е мила, обаче е побъркана на тема религия. Ще видите.
Тя изгледа Ан критично.
— Не изглежда зле. Чаках с голям интерес момента, в който ще я видя. Представях си я малко… ъъъ… с по-строг вид.
Сам Риган се приближи до Барни и каза:
— Уговори я да живее с теб, Майерсън. Ние с удоволствие ще гласуваме да я приемем в нашата землянка. Имаме достатъчно място, а ти се нуждаеш от — да го кажем така — жена.
Сам също огледа Ан.
— Да — каза той, — красива е. Дълги черни коси — точно каквито ги харесвам.
— О, ама разбира се, че ги харесваш — обади се язвително Мери Риган.
— Харесвам ги. Какво от това? — Сам Риган изгледа жена си.
— Вече й предложих — каза Барни.
Всички го погледнаха с любопитство.
— Странно — каза Хелън Морис. — Защото когато току-що бяхме заедно с нея, тя не ни каза нищо за това, а и по всичко личи, че ти и тя само…
— Нали не искаш да живееш с побъркана неохристиянка? — намеси се в разговора Фран Шайн. — Имаме печален опит от общуването с такива. Миналата година изгонихме оттук една семейна двойка. Те могат да донесат много неприятности тук, на Марс. Не забравяй, ние се сляхме с нея… Тя е посветен член на някаква църква, изпълнява всичките обряди и ритуали и наистина вярва в тези остарели идеи.
— Знам — процеди Барни през стиснатите си зъби.
— Това е вярно, Майерсън — каза спокойно Тод Морис. — Ние живеем тук прекалено близо един до друг, за да допускаме сред нас някакъв идеологически фанатизъм от Тера. Случвало се е в други землянки, знаем за какво говорим. Принципът ни е „живей и остави другите да живеят“, без абсолютистки догми и убеждения. Землянката ни е прекалено малка. — Той запали цигара и погледна към Ан Хоторн. — Странно е, че толкова красиво момиче може да изповядва такива възгледи. Е, може да се случи на всеки.
Изглеждаше озадачен.
Барни се обърна към Хелън Морис и попита:
— Ан беше ли доволна?
— Да, донякъде. Разбира се, разстрои се… но това е нормално за първия път. Не знаеше как се управлява тялото със съвместни усилия. Но имаше желание да научи. А сега очевидно е останала сама, така че ще й бъде по-лесно. Добър начин да придобиеш опит.
Барни Майерсън се наведе и вдигна малката кукла, Пърки Пат, облечена с жълти шорти, памучна тениска на червени ивици и сандали. „Това сега е Ан Хоторн — помисли си той. — В известен смисъл, който никой не разбира напълно.“ Но той можеше да унищожи тази кукла, да я смачка, а Ан нямаше да пострада изобщо в нейния въображаем свят.
— Искам да се оженя за нея — каза изведнъж той на глас.
— За коя? — попита Тод. — За Пърки Пат или за новото момиче.
— Той има предвид Пърки Пат — каза Норм Шайн и се изхили.
— Не, няма предвид нея — изрече строго Хелън. — И аз мисля, че това е чудесно. Можем да станем четири двойки вместо три двойки и един сам мъж.
— Има ли тук някакъв начин човек да се напие? — попита Барни.
— Разбира се — отговори Норм. — Имаме алкохол. Наистина, мътен джин-менте, но затова пък е осемдесетградусов. Ще свърши работа.
— Налейте ми малко — каза Барни, вадейки портфейла си.
— Безплатен е. Корабите на ООН ни го хвърлят в цистерни.
Норм се приближи до затворения шкаф, извади ключ и го отвори.
— Кажи ни, Майерсън, защо искаш да се напиеш? — попита Сам Риган. — Заради нас? Заради землянката? Или заради Марс?
— Не.
Не беше заради никоя от изброените причини. Беше заради Ан и разпадането на нейната личност. Защото беше употребила Кен-Ди веднага, поради неспособността си да приеме реалността, защото се беше предала. Това беше предзнаменование, свързано с него. Той виждаше себе си в това, което се бе случило.
Ако успееше да й помогне, вероятно щеше да успее да помогне и на себе си. А ако не…