— Хъм… — каза Лео Бълеро, кимайки с глава.
— Обаче, що се отнася до онова, което Елдрич е намерил в системата на Проксима…
— Никога няма да научите нищо за него — прекъсна го Лео. — Елдрич няма да каже нито дума, и край.
— Докладваха ми един интересен факт — каза Блау. — На борда на кораба на Елдрич е имало — и все още има — грижливо съхранявана култура лишеи, която напомня много за лишеите на Титан, от които се извлича Кен-Ди. Мисля, че като се има предвид това… — Блау замълча тактично.
— Има ли някаква възможност тази култура лишеи да бъде унищожена? — попита Лео импулсивно, ръководен единствено от инстинкта си.
— За съжаление служителите на Елдрич вече са се добрали до останките от кораба. Те несъмнено ще се противопоставят решително на подобни опити. — Блау изглеждаше изпълнен със съчувствие. — Разбира се, можем да пробваме… Не чрез силово решение, но може би ще успеем да ги подкупим.
— Пробвайте — съгласи се Лео, макар и да разбираше, че това ще е само загуба на време и усилия. — Нямаше ли закон на ООН, който забранява внасянето на живот от други звездни системи?
Хубаво щеше да бъде, ако можеха да убедят военните сили на ООН да бомбардират останките от кораба на Елдрич. Лео си отбеляза в бележника, че трябва да се обади на адвокатите си и да им каже да се оплачат в ООН по повод внасянето в Слънчевата система на чуждопланетни лишеи.
— Ще поговорим пак по-късно — каза той на Блау, прекъсна връзката и си помисли: „Може би е по-добре да се оплача директно“. Натисна бутона на интеркома и каза на секретарката си: — Свържи ме с ръководството на ООН в Ню Йорк. Кажи, че искам да говоря лично с Генералния секретар Хепбърн-Гилбърт.
След малко вече говореше с хитрия индийски политик, който миналата година бе станал Генерален секретар на ООН.
— А, мистър Бълеро — усмихна се лукаво Хепбърн-Гилбърт. — Искате да се оплачете по повод конфискуването на пратката Кен-Ди, която…
— Не знам нищо за никаква пратка Кен-Ди — прекъсна го Лео. — Обаждам се по съвсем друг повод. Давате ли си сметка какви ги върши Палмър Елдрич? Донесъл е в Слънчевата система чуждопланетни лишеи, които могат да предизвикат епидемия, подобна на онази от 1998 година.
— Наясно сме с този факт. Обаче хората на Елдрич твърдят, че това е лишей от Слънчевата система — Елдрич го бил взел със себе си при пътуването до Проксима и сега го връща обратно… Разправят, че лишеят бил източник на протеин за него.
Белите зъби на индиеца блеснаха в радостна усмивка. Изглежда, това нагло обяснение го забавляваше.
— И вие им вярвате?
— Не, разбира се. — Усмивката на Хепбърн-Гилбърт стана още по-широка. — А вие защо се интересувате от този случай, мистър Бълеро? Имате ли, ъъъ… специално отношение към лишеите?
— Аз съм патриот, гражданин на Слънчевата система. И настоявам да вземете мерки.
— Взели сме мерки — каза Хепбърн-Гилбърт. — Провеждаме разследване… Възложили сме го на мистър Ларк. Вие го познавате. Доволен ли сте?
Разговорът достигна до разочароващия си край и Лео Бълеро най-накрая прекъсна връзката, чувствайки отвращение от политиците. Те винаги бяха готови на решителни действия против самия него, но когато ставаше въпрос за Палмър Елдрич… „Ах, мистър Бълеро — изимитира той наум Хепбърн-Гилбърт, — това, сър, не е така.“
Да, Лео познаваше Ларк. Нед Ларк беше ръководителят на Агенцията за борба с наркотиците към ООН и бе отговорен за конфискуването на последната пратка Кен-Ди. Включването на Ларк в разследването на историята с Елдрич беше работа на Секретаря на ООН. Това, към което се стремеше ООН в случая, беше quid pro quo6. Те нямаше да си помръднат пръста да предприемат нещо против Елдрич, докато Лео Бълеро се опитва да си върне пратката с Кен-Ди. Той беше сигурен, че е така, но, естествено, не можеше да го докаже. В края на краищата Хепбърн-Гилбърт, този тъмнокож, хитър и потаен политик, не беше казал директно подобно нещо.
„Винаги става такава каша, когато разговаряш с ООН — помисли си Лео. — Афро-азиатски политици. Абсолютно блато. Тези чужденци са навсякъде, те ни управляват“.
Той хвърли поглед към празния видеоекран.
Докато се чудеше какво да предприеме, секретарката му мис Глийсън се обади по интеркома и каза:
— Мистър Бълеро, мистър Майерсън е в приемната. Иска да ви види за малко.
— Кажи му да влезе — отвърна Лео, доволен, че поне за малко ще се отвлече от проблемите си.
След малко експертът му в областта на предсказването на модните тенденции влезе в кабинета. Барни Майерсън беше намръщен. Без да каже нито дума, той седна срещу Лео.