— Чуй ме. За Бога, дай ми дозата Чю-Зет, която ти си купила. Знам, че ще успея да я убедя. Елдрич е на моя страна, а той работи по въпроса. Точно сега тя е бясна, предложението ми я завари неподготвена…
Той млъкна, гледайки в Ан Хоторн. „Нещо не е наред — помисли си. — Защото…“
Едната ръка на Ан беше изкуствена. Пръстите от метал и пластмаса бяха само на няколко инча от него и той ги виждаше ясно. А когато вдигна поглед към лицето й, видя пустота, дълбока като космическата бездна, от която беше дошъл Елдрич. Мъртвите очи бяха изпълнени с космическото пространство отвъд познатите, посещавани светове.
— Можеш да получиш повече по-късно — изрече Ан спокойно. — Един сеанс на ден ти е достатъчен. — Тя се усмихна. — Иначе ще ти свършат кожите и няма да можеш да си купуваш Чю-Зет, и какво ще правиш тогава, по дяволите?
Разкошните й стоманени зъби проблеснаха.
Останалите колонисти около него се пробуждаха със стонове и бавно идваха на себе си. Надигаха се, мърморейки си нещо и се опитваха да се ориентират в обстановката. Ан беше изчезнала някъде. Барни успя да се изправи на крака без чужда помощ. „Кафе — помисли си той. — Обзалагам се, че е отишла да направи кафе.“
— Иха! — възкликна Норм Шайн.
— Къде бяхте? — попита Тод Морис. Той се изправи, олюлявайки се и помогна на жена си Хелън да стане. — Аз се върнах в юношеските си години, когато учех в гимназията и беше първата ми среща… първата ми успешна среща, нали разбирате?
Той погледна неспокойно към Хелън.
— Това е много по-добро от Кен-Ди — каза Мери Риган. — Безкрайно по-добро. О, само ако можех да ви разкажа какво правих… — Тя се изкикоти неловко. — Но не мога.
И после се изчерви.
Когато се озова в стаята си, Барни Майерсън заключи вратата и извади ампулата с токсина, която му бе дал Алън Фейн. Държеше я в ръка и си мислеше: „Сега е моментът. Но… дали сме се върнали обратно? Дали това, което видях, беше само остатъчен образ на Елдрич, наложен върху Ан? Или сме в реалност, отразяваща нашата действителна ситуация, не само мое видение, но и на всички останали?“
Ако беше така, не биваше да гълта токсина. Инстинктът му го подсказваше.
Въпреки това той отвори ампулата.
От вътрешността й се чу тих, немощен глас:
— Ти си под наблюдение, Майерсън. И ако си замислил някаква хитрост, ще се наложи да се намесим. Ще бъдеш наказан сурово. Съжалявам.
Той сложи отново капачката на ампулата и я завинти с треперещи пръсти. Вдигна я към очите си и я погледна — тя беше празна!
— Какво е това? — попита Ан. Стоеше на вратата на кухнята на неговото отделение от землянката. Беше намерила отнякъде престилка и си я бе сложила. Без да сваля поглед от ампулата в ръката му, тя попита отново: — Какво е това?
— Бягство — процеди той през стиснатите си зъби. — От онова.
— От какво по-точно? — Тя изглеждаше нормално, всичко при нея си беше на мястото. — Имаш вид на тежко болен, Барни, наистина. На какво се дължи, страничен ефект от Чю-Зет?
— Махмурлук.
„Нима Палмър Елдрич е там, вътре?“ — запита се той, разглеждайки затворената ампула. Повъртя я малко в дланта си, а после попита:
— Има ли някакъв начин да се свържа със сателита на Фейн?
— О, мисля, че да. Мисля, че просто трябва да поръчаш видеоразговор или каквото използват тук за…
— Отиди да помолиш Норм Шайн да поръча разговор за мен — каза той.
Ан излезе послушно. Вратата се затвори след нея.
Барни веднага извади от скривалището под готварската печка кодовата книга, която му бе дал Фейн. Съобщението трябваше да бъде кодирано.
Всички страници на книгата бяха празни.
„Значи просто няма да го кодирам — помисли си той. — Ще направя най-доброто, на което съм способен, макар че може и да се окаже недостъчно.“
Вратата се отвори. Влезе Ан и каза:
— Мистър Шайн поръчва разговор за теб. Казва, че колонистите постоянно се обаждат на Фейн, за да си поръчат някоя мелодия.
Тя излезе в коридора и Барни я последва. Отидоха в общата стая, където Норм Шайн седеше зад предавателя. Той обърна глава и каза:
— Шарлота е отсреща — искаш ли да говориш с нея?
— Не, само с Алън — отвърна Барни.
— Добре.
След малко Норман каза:
— Старият мошеник Ал вече е тук. Говори.
Той подаде микрофона на Барни. На малкия екран се появи веселото, добродушно лице на Алън Фейн.
— Новият ни съжител иска да говори с с вас — обясни Норм, взимайки за секунда микрофона от Барни. — Барни Майерсън, това е половината от екипа, който поддържа живота ни и здравия ни разум тук, на Марс. — След кратка пауза промърмори: — Господи, какво главоболие имам. Извинете ме!