— Само дето вас няма кой да ви изхвърли оттук — каза Рони меко. — Така, както вие изхвърлихте Барни.
— Аз ще се накажа сам. Мислено. Възможно най-строго.
— Но не чак толкова, че да отлетите на Марс.
— Добре! — Той включи яростно видеофона и набра номера на Феликс Блау. — Блау, отменям нареждането. Ще отида сам. Макар че това е лудост.
— Честно казано, правиш точно това, което иска Палмър Елдрич — отвърна Феликс Блау. — Вечният въпрос къде е границата между смелостта и…
— Силата на Елдрич се дължи на онзи наркотик — прекъсна го Лео. — Докато не поема доза от него, всичко ще е наред с мен. Ще взема няколко човека от охраната на фирмата, които да гледат някой да не ме инжектира като предишния път. Хей, Блау, ти все още можеш да дойдеш, но заедно с мен, нали?
Той се обърна към Рони:
— Така всичко наред ли е?
— Да — кимна тя.
— Виждаш ли? Тя казва, че всичко е наред. Така че идваш на Марс да бдиш над мен, става ли?
— Разбира се, Лео — отвърна Феликс Блау. — А ако изгубиш съзнание, ще те разтърсвам, докато не дойдеш на себе си. Ще съм в офиса ти след… — Той погледна часовника си — два часа. Ще обсъдим подробностите. Подготви бърз кораб. И аз ще взема със себе си двама-трима души, на които имам доверие.
— Това е — каза Лео на Рони, докато прекъсваше връзката. — Виж какво ме накара да направя. Зае мястото на Барни, а ако аз не се върна от Марс, сигурно ще заемеш и моето.
Той я изгледа и си помисли: „Жените могат да правят с мъжа каквото си поискат. Майката, съпругата, дори служителката във фирмата ти. Те могат да ни мачкат и извиват като малки парчета термопластичен материал.“
— Наистина ли смятате, че казах това по тази причина, мистър Бълеро? Вярвате ли го?
Той я изгледа продължително и внимателно.
— Да. Защото си прекалено амбициозна. Наистина го вярвам.
— Грешите.
— А ако аз не се върна от Марс, ще полетиш ли след мен?
Той почака, но тя не отговори. Лео видя неувереността, изписана върху лицето й и се разсмя.
— Разбира се, че не — каза той.
— Трябва да се върна в кабинета си — изрече студено Рони Фюгейт. — Трябва да одобря някакви порцеланови сервизи. Нови образци от Кейптаун.
Тя стана и излезе. Докато гледаше подире й, Лео си помисли: „Тя е реална. Не като Палмър Елдрич. Ако се върна, трябва да намеря някакъв начин тихомълком да се отърва от нея. Не обичам да ме манипулират.“
Внезапно му хрумна нещо друго: „Палмър Елдрич се появи пред мен в образа на малко момиченце, да не говорим, че по-късно се превърна в куче. Може би това не е Рони Фюгейт, а той.“
От тази мисъл го полазиха тръпки.
„Това, което се случва тук — осъзна Бълеро, — не е нашествие на проксимианците, същества от друга звездна система. Нито пък ни атакуват легиони от псевдохуманоидна раса. Не. Това е Палмър Елдрич, който е навсякъде и се разраства като див бурен. Дали съществува критична точка, в която той ще се разрасне твърде много и ще се пръсне? Всички тези прояви на Елдрич на Тера, Луната и Марс… Палмър се раздува и изведнъж се пръсва: пук, пук, ПУК! Както е писал Шекспир: пъхни обикновена карфица в ризницата — и сбогом, кралю!
Само че какво е карфицата в дадения случай? И има ли някакъв отвор, през който може да се мушне тя? Не знам. Феликс и Барни също не знаят. Мога да се обзаложа, че те си нямат и най-смътна представа как можем да се справим с Елдрич. Ако отвлечем Зоя, неговата застаряваща, грозна дъщеря? Палмър изобщо няма да го е грижа. Освен ако той не е и Зоя. Може и да не съществува никаква Зоя като самостоятелна личност. И по този начин всички ние ще измрем, освен ако не намерим начин да го унищожим. Дубликати, подобия на хора, населяващи три планети и шест луни. Човешка протоплазма, разстилаща се, размножаваща се и деляща се, и всичко това заради дяволския наркотик, произведен от извънземен лишей, този ужасен, зловещ Чю-Зет.“
Той включи видеофона и набра още веднъж номера на сателита на Алън Фейн. Скоро на екрана се появи лицето на радиоводещия — сякаш малко призрачно и отслабнало.
— Да, мистър Бълеро?
— Сигурен ли си, че Майерсън не се опита да се свърже с теб? Има кодовата книга, нали?
— Има я, но все още нямам никаква вест от него. Наблюдаваме всички предавания от „Чикън Покс Проспектс“. Видяхме как корабът на Елдрич се приземи близо до землянката преди няколко часа и как той излезе и тръгна към колонистите, и макар че камерите ни не са го заснели, съм сигурен, че сделката се е осъществила. Барни Майерсън беше един от тези, които посрещнаха Елдрич на повърхността.