— Какво те измъчва, Майерсън? — попита Лео Бълеро. — Нали затова съм тук? Спокойно можеш да си поплачеш на рамото ми. Кажи ми какво има и ще ти подържа ръката.
Постара се тонът му да бъде смразяващ.
— Отнася се за моята асистентка, мис Фюгейт.
— Да, чух, че си спал с нея.
— Въпросът не е в това.
— О, разбирам — каза Лео. — Това е само незначителна подробност.
— Исках да кажа, че съм тук заради друг аспект от поведението на мис Фюгейт. Току-що имахме фундаментално противоречие. Продавачът…
— Ти си отказал, а тя не е била съгласна — прекъсна го Лео.
— Да.
— Вие, ясновидци… — Забележително. Вероятно имаше алтернативни варианти, по които може да се развие бъдещето. — Ти искаш да й наредя в бъдеще винаги да те подкрепя?
— Тя е моя асистентка — отвърна Барни Майерсън. — Това означава, че трябва да се подчинява на разпорежданията ми.
— Е… А това, че спи с теб не е ли стъпка в правилната посока? — изсмя се Лео. — Както и да е, тя е била длъжна да те подкрепи докато продавачът е бил при вас, а ако е имала някакви съмнения, е трябвало да ти ги каже по-късно, когато останете насаме.
— Дори и на това не бих се съгласил. — Барни стана още по-мрачен.
— Нали знаеш, че откакто преминах Е-терапията и ми уголемиха предния дял на мозъка, аз самият на практика станах ясновидец и доста напреднах? Това беше продавач на грънци? Керамика?
Барни кимна с голяма неохота.
— Това са грънците на бившата ти съпруга — каза Лео. Нейните керамични изделия се купуваха добре, беше виждал рекламите им в домашните вестници, продаваха ги в един от най-изисканите магазини за произведения на изкуството в Ню Орлиънс, а също и тук, на Източното крайбрежие, както и в Сан Франциско. — Ще вървят ли те, Барни?
Той изгледа внимателно ясновидеца.
— Беше ли права мис Фюгейт?
— Изобщо няма да вървят, Бог ми е свидетел!
Тонът на Барни обаче беше вял. „Не се връзва с нещата, които казва — помисли си Лео. — Прекалено малко енергия влага.“
— Това е моята прогноза — допълни Барни упорито.
— Е, добре — кимна Лео. — Приемам твоето становище. Но ако тези грънци станат сензация, а ние не разполагаме с техни микрокопия за макетите на колонистите… — той се замисли. — Може да установиш, че партньорката ти в леглото е заела твоето място.
Барни се изправи и каза:
— В такъв случай ще инструктирате ли мис Фюгейт относно позата, която трябва да заема?
Лео се разсмя и Барни се изчерви.
— Исках да кажа „позицията“… — измънка той.
— Добре, Барни, ще й се заканя с пръст. Тя е млада, ще го преживее. А ти остаряваш, трябва да запазиш достойнството си и никой не бива да ти противоречи. — Лео също се изправи, пристъпи към Барни и го потупа по гърба. — Но чуй ме: спри да се измъчваш! Забрави най-накрая тази твоя бивша съпруга. Разбра ли ме?
— Аз съм я забравил.
— Има много други жени — каза Лео, мислейки си за Скоти Синклер, настоящата му любовница. Точно в момента крехката и руса Скоти, с голям бюст, беше горе, в неговата вила-сателит, на пет хиляди километра в апогей, и го чакаше да приключи с работата за тази седмица. — Те са безброй — не са като ранните американски пощенски марки или като трюфеловите кожи, които използваме вместо пари.
Хрумна му, че може да изглади нещата, ако свърже Барни с една от своите изоставени — но все още услужливи — бивши любовници.
— Виж какво ще ти кажа — започна той, но Барни веднага го прекъсна с рязък жест. Лео попита учудено: — Не?
— Не. Така или иначе в момента съм обвързан с Рони Фюгейт. Една жена трябва да е достатъчна на всеки нормален мъж в даден момент. — Барни изгледа строго работодателя си.
— Съгласен съм. Господи, аз също не мога да съм с повече от една жена по едно и също време. Ти какво си мислиш, че имам цял харем горе, в „Хралупата на Мечо Пух“? — намръщи се Лео.
— Когато бях там за последен път — каза Барни, — тоест на рождения ви ден през януари…
— А, да. Партитата. Това е друго нещо. Работите, които стават по време на парти, не се броят. — Той съпроводи Барни до вратата на кабинета. — Знаеш ли, Майерсън, чух за тебе един слух, който изобщо не ми хареса. Някой те е видял да носиш със себе си куфарче с онези преносими терминали на психиатрични компютри… Повиквателна ли си получил?
Настана тишина. Най-накрая Барни кимна.
— И не си ни казал нищо? — попита Лео. — Кога щяхме да го научим? В деня, в който се озовеш на борда на кораба за Марс?
— Смятам да се отърва.
— О, да. Всеки има такива намерения. В такъв случай как ООН успя да засели четири планети и шест луни?