— Какво можем да направим за теб? — попита Рони, обръщайки се към Барни.
— Той трябва да се върне на Марс — каза бъдещият Барни. — Измислили са страшно сложен план, чрез който да унищожат Елдрич в междупланетен съдебен процес. За целта той трябва да изпие предизвикващия епилепсия препарат КВ-7, добит на Йо. Или не можеш да си спомниш това?
— Нали това дело така и не стигна до съда? — каза Рони. — Разбраха се извънсъдебно с него и оттеглиха жалбата.
— Можем да те откараме до Марс с кораб на „П. П. Макети“ — каза на Барни двойникът му от бъдещето. — Но така няма да постигнеш нищо, защото Елдрич не само че ще те следва, но и ще те посрещне на Марс. Това е любимото му развлечение. Не забравяй, че един фантом може да отиде навсякъде — той не е ограничен от времето или от пространството. Именно това го прави фантом, както и отсъствието на метаболизъм, поне не и според нашето разбиране на тази дума. Обаче, колкото и да е странно, фантомите се подчиняват на закона за гравитацията. Напоследък се появиха няколко статии, изследващи това явление, но засега не знаем много. Особено що се отнася до връщането на фантома в неговото собствено време и прогонването му.
— Вие искате да се отървете от мен колкото се може по-скоро? — попита Барни, изстивайки.
— Точно така — отвърна бъдещото му „аз“. — Както и ти искаш колкото се може по-скоро да се върнеш в своето време. Сега вече знаеш, че си направил грешка и… — Той хвърли поглед към Рони и незабавно млъкна. Не смяташе да засяга темата за Елдрич в нейно присъствие.
— Провеждани са някои опити с електрошок, при слаб ток и високо напрежение — каза Рони. — И с магнитно поле. В Колумбийския университет…
— Най-доброто постижение досега — прекъсна я бъдещият Барни — е на физическия факултет на Калифорнийския технологичен институт. Облъчват фантома с поток от бета-частици, които разрушават базовата структура на…
— Добре — каза Барни. — Оставям ви. Ще отида във физическия факултет на Калифорнийския технологичен институт и ще видя какво може да се направи.
Чувстваше се напълно смазан. Беше изоставен от всички, дори от себе си. „Това вече е краят — помисли си той с безсилна, дива ярост. — Господи!“
— Това е странно — каза Рони.
— Кое е странно? — попита бъдещият Барни. Той се облегна назад в креслото със скръстени ръце и я погледна.
— Това, което каза за Калифорнийския технологичен институт — отвърна Рони. — Доколкото знам, там никога не са се занимавали с фантоми.
Тя се обърна към Барни и изрече тихо:
— Поискай да ти покаже двете си ръце.
— Покажи си ръцете — каза Барни. Обаче вече виждаше бавните промени, започнали да се извършват в седналия мъж, особено в челюстта, където се появи добре познатата изпъкналост.
— Остави — изрече той дрезгаво. Усещаше как му се вие свят.
Бъдещото му „аз“ се обади подигравателно:
— Бог помага на този, който сам си помогне, Майерсън. Наистина ли мислиш, че ще спечелиш нещо, като се мотаеш тук и се опитваш да накараш някой да изпита състрадание към теб? По дяволите, на мен ми е жал за теб, предупредих те да не взимаш втора доза. Бих те измъкнал оттук, ако знаех как, а аз знам за наркотика повече от когото и да било друг сред хората.
— Какво ще стане с него? — попита Рони бъдещия Барни, който вече не беше бъдещ Барни — метаморфозата беше приключила и в люлеещото се кресло вече седеше и леко се поклащаше Палмър Елдрич, облегнат удобно назад, висок и белокос, огромна маса с квазичовешка форма, сякаш изплетена от безкрайна паяжина. — Боже мой, наистина ли смята да се мотае наоколо вечно?
— Добър въпрос — каза сериозно Палмър Елдрич. — Аз самият бих искал да зная отговора — както за него, така и за себе си. Спомни си, че съм затънал много по-дълбоко от него.
Той се обърна към Барни и добави:
— Май започна да схващаш, а? Не е необходимо да приемаш нормалната си форма. Можеш да станеш камък или дърво, или реактивна кола, или секция от термозащитен навес. Аз съм бил всичко това и много други неща. Ако станеш нещо неодушевено — например стар пън, — ще престанеш да осъзнаваш течението на времето. Това е доста интересно възможно решение за някой, който иска да избегне съществуването си на фантом. Аз не искам. — Гласът му стана тих. — Защото за мен връщането ми в моето собствено пространство и време означава смърт, подбудена от Лео Бълеро. Така че мога да живея само в това състояние. Но в твоя случай… — Той направи жест с ръка и леко се усмихна. — Стани скала, Майерсън. Изчакай, колкото и време да мине, докато изтече действието на наркотика. Десет години, век. Милион години. Или стани вкаменена кост в музея.