Всичко беше толкова просто!
— Е добре, Майерсън. — Той беше уморен от разговора и се ориентираше към приключването му. — Смело напред, както се казва. Можеш да смяташ, че съм те оставил на мира, вече не сме част от един и същ организъм. Пътищата ни се разделят, точно както искаше. Ти се намираш на кораба на Конър Фрийман, който излита от Венера, а аз се връщам на Марс, в „Чикън Покс Проспектс“. Имам добре развиваща се зеленчукова градина и мога да започна да живея с Ан Хоторн когато си пожелая. Лично за мен това е прекрасен живот. Надявам се и твоят да ти хареса толкова.
В следващия момент той се озова на Марс.
Стоеше в кухнята на своя апартамент в „Чикън Покс Проспектс“ и си пържеше местни гъби. Въздухът ухаеше на масло и подправки, а от всекидневната долитаха звуци от магнетофона му, на който свиреше симфония на Хайдн. „Спокойно е — помисли си той със задоволство. — Точно това ми трябваше, малко спокойствие и тишина. В края на краищата, аз съм свикнал на това там, в междузвездното пространство.“
Той се прозина, протегна се и каза:
— Направих го.
Седнала във всекидневната, Ан Хоторн вдигна поглед от домашния вестник, издаван от новинарска служба, която се намираше на един от сателитите на ООН, и попита:
— Какво си направил, Барни?
— Сложих точно необходимото количество подправки — отвърна ликуващо той и си помисли: „Аз съм Палмър Елдрич и съм тук, а не там. Ще оцелея след нападението на Лео и ще се наслаждавам на живота тук по начин, на който Барни не е способен.
Да видим какво ще предпочете, когато бойните оръдия на Лео разбият търговския му кораб на парчета. Ще прекара последните мигове от живота си в горчиво съжаление.“
Барни Майерсън примижа от ярката светлина над главата му. Миг по-късно осъзна, че се намира в космически кораб. Помещението, в което се намираше, изглеждаше като комбинация от спалня и гостна, но той забеляза, че всички мебели са завинтени за пода. Освен това гравитацията беше необичайна. Явно беше изкуствено създадена и не съвпадаше със земната.
В стаята имаше и илюминатор. Не беше по-голям от пчелна восъчна пита, но въпреки това през дебелия слой пластмаса се виждаше пустотата на космическото пространство. Той се приближи, за да погледне по-добре. По-голямата част от панорамата беше изпълнена с ослепителното Слънце и Барни се пресегна машинално, за да включи филтъра. И тогава видя ръката си. Своята изкуствена, метална, прекрасно изработена ръка.
Веднага излезе от каютата и тръгна по коридора. След малко достигна до заключената врата на командната зала. Почука по нея с металните кокалчета на ръката си и след известно време масивната врата се отмести встрани.
— Да, мистър Елдрич? — попита младият русокос пилот, покланяйки се с уважение.
— Искам да изпратите съобщение — каза Барни.
Пилотът извади химикалка и я поднесе към бележника, закрепен на края на таблото за управление.
— До кого, сър?
— До мистър Лео Бълеро.
— До Лео… Бълеро — повтори пилотът, докато пишеше. — На Тера ли трябва да бъде предадено, сър? Ако е така, то…
— Не, Лео е някъде наблизо, в собствения си кораб. Кажи му…
Той замълча и се замисли.
— Искате ли да говорите с него, сър?
— Не искам да ме убие — отвърна той. — Точно това искам да му кажа. То засяга и теб. И всички останали, които се намират на борда на този бавен кораб, тази идиотски огромна мишена.
„Безнадеждно е — помисли си той. — Някой от организацията на Феликс Блау, който предвидливо се е намирал на Венера, ме е видял на борда на този кораб. Лео знае, че съм тук и това е краят.“
— Искате да кажете, че конкурентите в бизнеса могат да бъдат чак толкова жестоки? — попита пилотът смаяно. Беше пребледнял.
В командната зала влезе дъщеря му Зоя. Носеше широка рокля и кожени пантофи.
— Какво става? — попита тя.
— Лео е наблизо — отвърна той. — Има въоръжен кораб и подкрепата на ООН. Попаднахме в капан. Не трябваше да идваме на Венера. Хепбърн-Гилбърт също е замесен. — Барни се обърна към пилота и каза: — Опитай се да го разубедиш. Аз се връщам в каютата си.
„Тук не мога да направя нищо“ — помисли си той и тръгна към изхода.
— По дяволите — каза пилотът, — поговорете вие с него. Той преследва вас.
Стана от мястото си и демонстративно се отдалечи.