Той се опита да мисли.
„Трябва да има начин…“
— Плочата ни казва всичко необходимо, за да се влезе в градовете… — каза на глас. — Плочата ни казва…
И докато бронзовата войска продължаваше да настъпва неумолимо, погледна отново образа на телефона си.
Затърси отчаяно.
— Трябва да е тук. Градовете… оръжията… Първото убива… Второто ослепява… Третото управлява…
Докато Джак се взираше в телефона си, Алойзиъс го избута по-навътре в тунела.
— Назад. Назад…
После спря да го бута и Джак го погледна.
Четири бронзови фигури бяха излезли от ковчезите си в стените на тунела зад тях и блокираха пътя за отстъпление.
— Кушма алла? — попитаха те.
— Ох, мамка му — каза Алойзиъс.
Нямаше къде да бягат.
Триста бронзови фигури ги приближаваха отпред, а други четири отзад. Сякаш се бяха озовали в бавно затварящо се менгеме.
Джак и Алойзиъс се рееха в наводнения тунел и гледаха напред и назад, хванати в капан.
Двете водещи бронзови фигури вдигнаха ръце, разкривайки страховити остри нокти.
При вида им Алойзиъс се облещи.
— Ох, майко мила…
— Трябва да има начин… — тихо каза Джак. — Мисли, по дяволите.
Бронзовите фигури продължаваха да напредват, ноктите им проблясваха в подводната мъгла.
Алойзиъс Найт изруга.
— Представял съм си смъртта си по какви ли не начини, но не и по тоя. За мен беше удоволствие да те познавам, капитан Уест. Ще се видим от другата страна.
И тогава двете водещи бронзови фигури вдигнаха убийствените си нокти и докато Алойзиъс Найт затваряше очи, замахнаха свирепо към него и Джак.
— Стой!
Затворил очи, Алойзиъс чу гласа на Джак през говорителя на водолазния си шлем.
Той отвори очи…
…и видя блестящ бронзов нокът, спрял на по-малко от десет сантиметра от сърцето му. Друг беше замръзнал пред гърдите на Джак.
А после видя Джак, който се рееше до него в потопения тунел, вдигнал високо над главата си Боздугана на Посейдон.
В последния момент, когато го осени мисълта, Джак грабна Боздугана от колана си, вдигна го пред настъпващите бронзови фигури и извика:
— Стой!
— Какво стана? — попита Алойзиъс.
— Третото управлява — просто отвърна Джак.
— Я пак? — Алойзиъс погледна неуверено неподвижните бронзови фигури.
Те бяха замръзнали като статуи, изправени в стойка мирно, със спуснати отстрани убийствени ръце.
— Плочата ни казва всичко необходимо — обясни Джак. — Първото убива. Второто ослепява. Третото управлява. Боздуганът е Третото оръжие. Мисля, че създателите на плочата са пропуснали думата пазителите. Мечът ги убива. Шлемът ги ослепява по някакъв начин. А пък Боздуганът управлява пазителите на този град. Те трябва да се подчинят на всеки, който го държи.
Алойзиъс отново погледна тълпата бронзови автомати, стоящи абсолютно неподвижно в присъствието на Боздугана.
— Е, адски благодарности, че се сети навреме — каза той. — Тези неща знаят ли английски?
— Не, но мисля, че просто ще се подчинят на Боздугана — отвърна Джак. — Извиках, защото бях уплашен. Но все пак възнамерявам в близко бъдеще да държа Боздугана вдигнат.
Включи сателитната си радиостанция.
— Майко, Стреч. Оръжията позволяват да се мине през пазителите. Повтарям: оръжията позволяват да се мине през пазителите. Мечът ги убива, а Шлемът ги ослепява.
ТУЛЕ
След като чуха обяснението на Джак за Меча, Мечо Пух и Стреч се озоваха пред значителен проблем — как да минат през тристата бронзови автомата между тях и моста.
— В такива моменти ми се иска да имах една от онези „Магхук” — каза Мечо Пух.
— При липсата на „Магхук” имам идея — отвърна Стреч. — След мен.
Двамата забързаха по спиралния път между сградите на заскрежения град.
— Какво си намислил? — помита Мечо Пух, докато се мъчеше да не изостава.
— Минаваме първо отгоре, а после отдолу — отвърна Стреч.
Планът му скоро стана ясен.
След като пробягаха известно разстояние по пътя, Стреч поведе Пух в една от древните сгради, надвиснали над централната пропаст на града.
Качиха се на плоския покрив на постройката. Там Стреч скочи на съседния покрив — тъй като сградите следваха спиралата на пътя, той беше на по-ниско ниво от първия.
И така Стреч и Мечо Пух продължиха надолу през Туле — от покрив на покрив, като прескачаха парапети и се движеха успоредно на тайната улица на града, подминавайки по този начин войската бронзови автомати, които я изпълваха.