Щом се отдалечи от бронзовата армия, Никой свали Шлема, даде го на Йоланте и каза:
— Добра теория.
— Благодаря. Да видим дали ще проработи отново.
И с тези думи тя си сложи Шлема и без никакво колебание пристъпи на моста между четиримата сребристи пазители, които стояха в ъглите на купола.
Докато минаваше между тях, те не помръднаха. Останаха неподвижни като сребърни статуи.
Не можеха да я видят, докато носеше Шлема.
А после Йоланте се озова от другата страна на смъртоносния купол.
Стигна до правоъгълен вход в основата на огромната планина с плосък връх.
Входът към хранилището на града.
Йоланте мина през него и изчезна в Светая светих на град Ра.
АТЛАС
Вдигнал високо над главата си Боздугана на Посейдон, Джак Уест заплува — без да го докосват, без да го атакуват — през бронзовите редици в основата на колосалния потънал град Атлас.
Алойзиъс Найт плуваше с него, като внимаваше да не се отдалечава много, за да не се окаже извън защитата на Боздугана.
Заплуваха бавно нагоре пред изумителната скална формация с форма на пясъчен часовник.
Подобно на другите изгубени градове, един-единствен път водеше нагоре. Покрай нето се издигаха кули, куполи, обелиски и дори няколко малки пирамиди. Четири могъщи вертикални колони с размерите на небостъргачи и с прозорци в тях поддържаха горната половина на пясъчния часовник.
Продължиха нагоре, докато не стигнаха до моста в долната част на града — мост с открит купол в средата.
Там, също като другите в техните градове, се натъкнаха на четири сребърни автомата, стоящи като статуи в четирите краища на купола.
Джак си помисли дали да не подмине моста, но реши, че правилата на играта не биха го позволили — трябваше да се изправи срещу сребърните пазители и да ги надвие.
Те не помръднаха, докато Джак и Алойзиъс се приближаваха.
Двамата бяха защитени от Боздугана.
Продължиха още нагоре, като подминаха висока кула и други древни постройки, докато не стигнаха до най-тясната част на огромния пясъчен часовник, където намериха правоъгълен вход.
И когато Джак приближи Боздугана до него, вратата се плъзна настрани.
Така, подобно на Мечо Пух в Туле и Йоланте в Ра, Джак и Алойзиъс влязоха в Светая светих на тайния град Атлас.
Хранилищата в трите тайни града бяха еднакви — всяко представляваше помещение с формата на куб със стени от блестящо злато и олтар в средата, висок до кръста и изсечен от нешлифован диамант.
Златните стени на всяко хранилище бяха покрити с релефни знаци и изображения.
В Туле, където Мечо Пух държеше Меча, стените бяха леденостудени на допир.
В Ра, където Йоланте носеше Шлема, поради постоянната влажност златните стени бяха покрити с пласт зелена плесен.
В Атлас, където Джак и Алойзиъс бяха донесли Боздугана и където всичко бе под вода, златните стени имаха синкав оттенък.
Изображенията по стените се движеха около Джак като образи от сън.
Много от тях той беше виждал и преди.
Голямата пирамида в Гиза, върху която пада слънчев лъч.
Мистерията на Кръговете.
Петимата воини, стоящи зад четирима царе на тронове.
Гербовете на Четирите легендарни царства.
Имаше обаче и такива, които не бе виждал.
Планета и нейната луна.
И скица на четири планини с вертикални шахти в средата, които се спускаха дълбоко в земните недра.
А още едно изображение — репродукция на триъгълната плоча, която бе в центъра на тази мисия и която е била част от Олтара на космоса със Словото на Тот по краищата и изображенията на Меча, Шлема и Боздугана.
Имаше обаче една важна разлика.
Тази плоча не беше показана изправена, както я бе видял Джак.
Не. Тук триъгълната плоча лежеше хоризонтално, гледаща към небето, на дъното на нещо като плитко издължено езеро.
Двамата заплуваха към олтара — голямо парче полупрозрачен подобен на лед камък.
Той бе едновременно елегантен и груб. Страните му бяха неравни, грубо изсечени, докато горната повърхност бе гладка и полирана до блясък. Във вътрешността му пулсираше някакво тайнствено сияние.
В самия център на диамантения олтар имаше светлосин скъпоценен камък с големината на топка за голф, който блещукаше.
Идентичен камък беше вграден и в олтара в Туле.
Както и в Ра.
Джак заплува напред, стиснал Боздугана. Разбираше какво трябва да направи.