Между трите зъба на Боздугана имаше малко гнездо. Размерите му съвпадаха точно с тези на синия камък.
Джак задържа Боздугана вертикално над камъка и внимателно го свали, докато оръжието и камъкът не се докоснаха.
Смътно сияещият олтар се озари от светлина.
Ослепителна бяла светлина блесна от грубия диамант и прониза водата.
Беше толкова ярка, че Алойзиъс закри очи с длан.
И с рязък пукат скъпоценният камък се отдели от олтара и стана едно цяло с Боздугана.
Светеше с ефирна светлосиня светлина, почти като звезда.
— Мисля, че току-що заредихме Боздугана — каза Джак.
Алойзиъс кимна.
— Мисля, че си прав. А сега можем ли да се пръждосаме оттук?
— Напълно съгласен. — Джак включи радиостанцията си. — Мечо Пух? Йоланте? Как се справяте?
В хранилището в Туле Мечо Пух току-що беше изпълнил подобен ритуал с Екскалибур.
В края на дръжката на меча имаше гнездо, което пасваше точно на камъка. И след миг камъкът и мечът станаха едно и камъкът озари дълбините на ледения град Туле.
— Мечът е готов — докладва Мечо Пух.
В Ра Йоланте беше намерила малка полусферична вдлъбнатина на челото на Шлема на Хадес, която отговаряше на синия камък в нейния олтар.
Тя обърна шлема с върха надолу и го спусна над олтара.
Синият камък се прилепи към него и моментално засия като звезда в нощното небе.
— Шлемът също — каза тя в микрофона си.
Джак и Алойзиъс изплуваха oт хранилището и излязоха от тясната част на великолепния потънал гpaд.
Джак включи радиостанцията на шлема си.
— Сфинкс — каза той. — Заредихме трите безсмъртни оръжия. Сега трябва да ги занесем при Олтара на…
Млъкна, когато нещо увисна във водата точно пред него.
Не беше нищо древно. Тъкмо обратното. Беше най-модерното нещо на света — подводен дрон с голяма метална кошница, закрепена за долната му част.
— Добра работа, капитане — отвърна гласът на Сфинкса в слушалката му.
Камерата на дрона беше насочена към него.
Джак погледна нагоре и видя кила на яхтата на Сфинкса високо над тях. Той явно беше на нея и ги наблюдаваше.
— Сложете Боздугана в кошницата на дрона и ще наредя дъщеря ви да бъде изведена от килията й — заповяда Сфинкса.
Джак сложи заредения Боздуган в кошницата.
— Добре. А сега я пусни.
Малкият дистанционно управляван дрон се отдалечи покрай огромния потънал град, за да се върне при господаря си.
Когато дронът стигна при яхтата, Сфинкса взе Боздугана от кошницата и се загледа с възхита в блестящия син камък, който сега беше част от оръжието.
— Направихте онова, което поисках, капитане — каза той в микрофона. — И аз се смятам за човек, който държи на думата си… но не и днес.
Сфинкса се усмихна.
— Нуждая се от дъщеря ви за церемонията при Олтара, но не и от вас. Време е да умрете. Съжалявам, забравих да спомена една характеристика на аквалангите, които ви дадох.
И с тези думи Сфинкса натисна едно копче на конзолата…
…и долу при тясната част на града Атлас кислороднитe бутилки на Джак и Алойзиъс внезапно се изключиха и престанаха да подават въздух.
Джак се помъчи да си поеме дъх.
Алойзиъс се задави.
И там, на четирийсет и пет метра под повърхността, увиснали във водата пред потъналата Атлантида, Джак Уест-младши и Алойзиъс Найт поеха последните си глътки въздух.
ТУЛЕ
В Туле Мечо Пух излезе от хранилището и завари кардинал Мендоса застанал над Стреч и опрял пистолет в главата му, заобиколен от последните си трима швейцарски гвардейци.
— Дай ми Меча, или ще убия приятеля ти — озъби се той.
— Направихме онова, което ти не успя — отвърна Мечо Пух. — Оправихме ти кашата, а ти се отплащаш по този начин, така ли?
— Хвърли ми Меча и ще се махна.
Мечо Пух подхвърли Меча към Мендоса. Оръжието изтрака на земята.
Мендоса го грабна.
— Аз служа на по-висши сили от някаква си признателност. Бъдете благодарни, че няма да ви убия.
И си тръгна с Меча и следван от хората си.
Армията бронзови фигури по единствената улица на Туле се раздели пред него, докато бързаше между тях: покланяха се на Меча със сияйния син камък в дръжката му.
Мечо Пух се хвърли към Стреч.
РА
В погълнатия от джунглата Ел Дорадо Йоланте излезе от хранилището с Шлема в ръце и се озова пред Хлоя и последните й двама бразилски войници, които я чакаха…