— Вероятно да се справи с второто изпитание — каза Алби. — Изпитанието на планините.
Той се върна в кабинета. В него се намираха различните документи и папки, които двамата със Зоуи бяха отмъкнали от замъка Арагон.
Бяха взели документи, телефони, компютри — всичко, което би могло да съдържа информация, имаща отношение към мисията им.
В една от кулите на замъка Арагон Алби бе открил квартирите на рицарите. Те бяха луксозни — големи спални с плазмени телевизори, модерни легла и мебели. Рицарите на Златната осмица живееха със стил.
В една спалня беше намерил два куфара.
„Стая за гости?“ — беше си помислил.
Но след като видя папките в куфарите, Алби просто ги грабна и ги взе със себе си в Рим.
Сега ги отвори.
Прикрепено с кламер към папките писмо разкриваше собственика им — то беше от адвокатска кантора "Лeман Остин и Уилямс" в Ню Йорк и бе адресирано до г-н Дионис Десакс.
Дион.
Сред документите имаше банкови извлечения (със суми, измервани в милиарди), нотариални актове за собственост (апартаменти и имения по целия свят) и бизнес документи (предимно акции в минни и корабни компании).
Алби осъзна, че това е цялото богатство на Хадес, прехвърлено на Дион след коронацията му като цар на Долния свят.
Сред папките имаше и още нещо.
Жълт плик е надпис СОЦ.
Алби присви очи. Само за очите на царя.
Отвори плика.
Първите няколко листа съдържаха данни за контакти — с други царе и членове на фамилиите, както и хора на високи постове в различни страни, от които можеше да се поиска да изпълнят царските нареждания.
И тогава Алби видя страница, озаглавена ВИСОКИЯТ ЖЕРТВЕН ОЛТАР НА КОСМОСА.
— Високият жертвен Олтар на космоса ли? — повтори Алби на глас. Не беше чувал да го наричат така.
Бързо зачете написаното.
Алби примигна.
— Олтарът на космоса е жертвеник — каза той, без да адресира думите си към никого.
А човекът, който трябваше да бъде принесен в жертва на него, беше Върховният посветен от Култа на Амон-Ра — и Авраам е бил такъв посветен.
Върховен посветен.
Никога досега Алби не беше попадал на този термин.
Обърна на следващата страница, на която имаше дълго родословно дърво — разделящи се клони на родители и деца, обхващащи последните четири хиляди години.
На него имаше много имена, които Алби не знаеше. От време на време обаче се мяркаха и познати: Авраам от Ур, Нефертари от Сива, Касандра от Троя.
И в самия край имаше едно последно име, което знаеше:
Майлоу Омари.
Алби зяпна листа.
Категорично знаеше това име.
Майлоу Омари беше биологичният баща на Лили, предишният Оракул на Сива, също надарен със специалния талант да чете Словото на Тот.
— О, Господи… Това е списък на всички оракули в историята.
Когато за първи път се бе запознал с тайния свят на Джак и Лили, му бе казано, че Оракулът на Сива понякога бива наричан "Първожрец на Култа към Амон-Ра".
Първожрец.
Върховен посветен.
Двете бяха едно и също.
Алби скочи от стола си.
— Зоуи! Ела тук!
Зоуи влезе в кабинета точно когато Алби грабна сателитната радиостанция и закрещя в микрофона:
— Джак! Пух! Стреч! Всички! Намерете Лили! Намерете я веднага! Ще я убият! Трябва да я убият в ритуала при Олтара на космоса, защото тя е Оракулът!
СКАЛАТА НА ГИБРАЛТАР