Никой беше прав. Всичко, което беше направил Джак, беше за Лили — изправянето срещу смъртно опасни противници, участието в Големите игри, спасяването на света. Всичко това заради нея, заради нейното бъдеще.
А сега нея я нямаше. Нямаше я причината, заради която се бореше.
Но възприемчивата Лили беше разбрала това. И в последното си послание беше написала тези жизненоважни думи: Моля те, продължи да се бориш.
Сега трябваше да продължи — ако не за друго, то защото малкото му момиченце му беше казало да го направи.
Джак пое дълбоко дъх и затвори очи.
— Продължи да се бориш… — каза на никого. — Моля те, продължи да се бориш.
После се надига. И отвори очи.
Твърди като стомана.
— Добре, хлапе — прошепна той. — Ще го направя.
ЕПИЛОГ
СКАЛАТА НА ГИБРАЛТАР
БРИТАНСКА ТЕРИТОРИЯ ГИБРАЛТАР
4 ДЕКЕМВРИ, 03:30
След три дни, в мъртвите часове на нощта, когато цял Гибралтар спеше, три тъмни фигури с водолазни костюми и очила за нощно виждане излязоха от морето от източната страна на Скалата.
Погрижиха се набързо за двамата часови, прерязаха оградата от бодлива тел и бързо минаха покрай табелата ЗАБРАНЕНА ТЕРИТОРИЯ — САМО ЗА ОТОРИЗИРАН ВОЕНЕН ПЕРСОНАЛ. После се промъкнаха в Скалата, бързо се качиха по стълбищата и влязоха в церемониалната зала.
Мечо Пух, Стреч и Алби.
Завариха залата в същия вид, в който я бяха оставили Джак и Алойзиъс — с мъртвите тела на пода, с Екскалибур, забит в камъка в плиткия басейн, и късащите сърцето черни кичури, стърчащи от края на плочата.
Бяха дошли за тялото.
Тялото на Лили.
Бяха предприели тайното пътуване заради приятеля си Джак — който в този момент се намираше в Рим със Зоуи до него, мълчалив и откъснат от всичко, отдаден на скръбта си, — с намерението да приберат Лили, така че поне да може да бъде погребана подобаващо в присъствието на семейството и близките си.
Древната зала с високата подобна на комин шахта се извисяваше над тях. Пазен от Стреч и Алби, Мечо Пух отвори златната порта, наведе се над плочата течен камък и почна да го дяла с чук и длето.
Работеше внимателно, деликатно, за да не повреди лицето на Лили, когато стигне до него.
Стреч и Алби пазеха входа, като от време на време поглеждаха към Пух. Стреч беше въоръжен.
Постепенно Пух разкри още кичури черна коса в течния камък. Опитваше се да сдържи сълзите си.
След известно време длетото проби камъка и се видя човешка кожа.
Много внимателно Мечо Пух махна парченцата и издуха по-малките, разкривайки лицето…
…и се дръпна изненадан.
— Мили боже — ахна той. — Това не е…
И после, изключително странно предвид сериозната мисия, на лицето му цъфна широка усмивка.
— Стреч, Алби! Елате да видите! И се обадете на Джак. Обадете му се веднага!
ИНТЕРВЮ С МАТЮ РАЙЛИ
Интервюто съдържа СПОЙЛЕРИ от „Трите тайни града“. Онези, които още не са прочели книгата, по-добре да не четат интервюто, тъй като то издава много основни моменти от действието.
Добре, Матю, за момент си помислихме, че сме се сбогували с Лили! След смъртта на Либи Гант в „Плашилото“ (по една случайност романът, в който Черния рицар трябваше да съобщи новината на Плашилото), какво мислиш за убиването на главни герои?
И до днес получавам коментари oт фенове за сцената със смъртта в "Плашилото". Отразила се е наистина силно върху много читатели. Но трябва да кажа, че точно това ми беше намерението.
В първата чернова на "Трите тайни града" (ЗТГ) не включих епилога, в който Пух, Стреч и Алби отиват при Скалата на Гибралтар. Така че щях да оставя читателите да тръпнат в очакване до следващата книга, преди да научат, че в жертвения басейн не е Лили. Но след като завърших по подобен начин „Шестте свещени камъка“ (6СК) реших, че постъпвам прекалено жестоко.
Не исках да завършвам романа с потискаща сцена. Помислих си и реших, че ще е по-добре да отведа читателите до самия ръб и да ги оставя там с мъничко надежда, когато Мечо Пух отчупва парченцата камък, вижда кой е, усмихва се и вика: „Обадете се на Джак! Обадете му се веднага!“ (Спомнете си „пратката“, която рицарят достави на Сфинкса от Нова Зеландия — за последно видяхме брата на Лили Александър да живее с родителите на Скай Монстър.)