Матю, с всяка следваща книга си мислим, че не можеш да измислиш по-ужасен начин да измъчваш някого до смърт, а ето че тук виждаме задушаване от втвърдяващ се сив камък! Откъде ти дойде идеята за сивия прах?
Много се гордея със сивия си прах! Обожавам го!
Създаването му всъщност се дължеше на необходимостта да обясня как са били създадени всички тези огромни подземни замъци, планински дворци и системи от капани. Исках да обясня, че сивият камък може много лесно да приеме сложна форма и да се постави на място (за него се споменава накратко и в 4ЛЦ в сцената с вагоните със заложниците).
Особено се гордея с топчетата в очите на Медуза в Гробницата на Посейдон. От дете изпитвам особено страхопочитание към Медуза. Митът е страхотен — жена със змии вместо коса, чиито поглед превръща хората в камък. Лeгeндaтa за Медуза е също така много трайна и е оцеляла повече от две хиляди години.
След като вкарах подвизите на Херакъл в 4ЛЦ, в 3TГ исках да разгледам и да обясня произхода на мита за Медуза. Това означаваше да измисля нещо, което може реалистично да обясни цялата история с „погледа, който те превръща в камък“.
Създаването на сивия прах беше ключът към това. Правенето на топчета от него и слаганото им в очите на изображението на Медуза беше същински еврика момент за мен. Направо подскачах и танцувах в кабинета си, кoгaтo ми хрумна тази идея!
Колкото до смъртта чрез задушаване, ами това е просто нещо, от което се страхувам. Все едно да те погребат жив. Идеята да бъдеш физически уловен в такава втвърдяваща се, силно клаустрофобична, напълно обгръщаща те, подобна на бетон обвивка направо ми изкарва акъла. Това би било наистина ужасен начин да умреш. И реших, че щом плаши мен, ще плаши и читателите ми.
Към това трябва да кажа, че в следващата книга за Джак Уест имам още по-добър инструмент на смъртта…
Защо реши трите тайни града да бъдат Туле, Ра и Атлас?
Още откакто написах „Седемте смъртоносни чудеса“ (7СЧ) винаги съм искал ключовата черта в поредицата за Джак Уест-младши да бъдат странните и необяснени места но света. Места като Пирамидите, Стоунхендж и Великденския остров.
Реших, че това включва и митични места като Долния свят (в 4ЛЦ) и прочутите „изгубени“ градове като Ултима Туле, Ел Дорадо и Градът на Атлас (не ми харесва името „Атлантида“, тъй като мисля, че е използвано прекалено много през годините).
Особено ми допадна идеята за тайни градове. Когато обмислях заглавието на книгата, идеята, че един град, който по дефиниция е обширно място, в което са живеели много хора, може да бъде таен, беше нещо, което намерих за страшно интригуващо, а интригата винаги е добро нещо за заглавие.
Ултима Туле винаги ме е интересувал, защото нацистите са си падали по него. Ел Дорадо е мит, който е примамвал мнозина авантюристи да намерят смъртта си. А Атлас… е, това е най-прочутият таен град от всички.
Но нека добавя още нещо. Много добре си давам сметка, че днес читателите често правят справки с Гугъл, докато четат книгите ми. Търсят митове, факти и исторически събития.
Затова се опитах да запазя местата на Туле, Ра и Атлас горе-долу там, където се вярва, че са. Указанията за Туле в ЗТГ например са точно онези, които могат да се открият в древните писания. Наистина се е смятало, че градът се намира на северозапад от Британия. За Ел Дорадо и Атлас имах малко повече възможности за фантазиране, тъй като легендарните местоположения и на двата града са доста размити… и към това можем да добавим щастливия факт, че те никога не са били откривани!
А как ти хрумна да ги свържеш с меча, шлема и боздугана?
Ако искате вярвайте, но в началния етап на планирането на ЗТГ смятах да озаглавя книгата „Трите безсмъртни оръжия", тъй като в нея се разказва за намирането на оръжията и поставянето им в трите града.
Докато чета исторически неща, често попадам на легендарни оръжия и ми хареса идеята да свържа три от тях с някаква ужасна церемония с човешко жертвоприношение. Подобно на трите града, просто намерих всяко едно от оръжията за изключително интересно.
След това се заех да добавя неща към митовете, свързани с тях. Например, харесва ми идеята, че Екскалибур може да е меч, пътувал през вековете от Египет през Рим до Британия и че името „Мечът в камъка" първоначално е било „Мечът в скалата“ (имената се променят във времето, подобно на дълга игра на развален телефон). Наистина се е вярвало, че Шлемът на Хадес прави носещия го невидим. Просто си зададох въпроса „за кого?“. И отговорът ми е — невидим за бронзовите хора. Колкото до Тризъбеца на Посейдон, просто исках да намекна, че времето понякога променя самата природа на нещата — както имената могат да се променят, така и боздуганите понякога могат да станат тризъбци.