— Невероятно… — промълви Мей.
— Не, просто реална власт — отвърна Хадес. — В този период на нестабилност Робският цар действа с властта на трима oт четиримата царе. Ако ни пипне, ще ни е много трудно да се измъкнем от хватката му.
Следван от Джак и останалите, които почти тичаха, за да не изостанат, Хадес рязко спря в офис частта на апартамента, която беше с площ колкото извънградска къща.
Джак винаги си беше представял личните кабинети на най-богатите хора на света точно по този начин.
Докато украсата в апартамента се състоеше от известни творби — Пикасо, Гоя, Страдивариус, — тези тук бяха по-езотерични и древни.
Пиедестали, на които бяха поставени парчета от каменни плочи със странни гравюри.
Статуи — някои с липсващи ръце, други без глави — върху подиуми.
Стар ствол на дърво с изображение на галактиката Хидра.
Хадес мина покрай всички тях, натисна някакво копче под бюрото си и вграденият библиотечен шкаф се измести и видяха голяма сребриста врата на трезор с високотехнологичен цифров панел и скенер.
Хадес опря палец в панела и погледна в скенера. През пръста и очите му пропълзяха лазерни лъчи и на екрана се изписа:
ИДЕНТИФИЦИРАНЕТО ПОТВЪРДЕНО:
ДЕСАКС, АНТОНИ М.
ПРЪСТОВ ОТПЕЧАТЪК
РЕТИНА
ПУЛС
ОТВАРЯНЕ НА ХРАНИЛИЩЕТО
— Скенер на пулса? — учуди се Джак.
— В случай че някой ми извади очите и ми отреже палеца — отвърна Хадес. — Ако зад очите ми няма пулс, хранилището няма да се отвори.
Във вътрешността на дебелата стоманена преграда изщракаха невидими резета и засъскаха клапани, след което вратата се открехна.
Хадес я отвори.
— Влизайте. Тук държа важните неща.
Помещението без прозорци представляваше светая светих на разкошния дом на Хадес. Джак видя лавица, на която бяха подредени няколко наистина древни чудеса.
Малък кръгъл щит от блестящ черен метал.
Златна статуя на висок слаб мъж с глава на дългоклюна птица.
Централното място в хранилището обаче се заемаше oт два предмета, поставени на отделни пиедестали.
Единият беше богато украсен бронзов шлем под прозрачен стъклен похлупак.
Той беше вариант на добре известния коринтски шлем с характерния предпазител на носа и издължени набузници, но веждите над триъгълния отвор, който позволяваше на носещия го да вижда, бяха подчертани и изглеждаха по-сурови, по-гневни и страховити. Гребена от конски косъм отдавна го нямаше, беше останала само основата му.
Вторият предмет беше триъгълна каменна плоча.
Бледожълта на цвят, тя сякаш бе изработена от пясъчник и беше абсолютно поразителна. Беше покрита със знаци и символи и беше приблизително с големината на телевизор — стига телевизорите да са триъгълни.
Джак забеляза трите оръжия, изобразени на нея — шлем, меч и триръб боздуган или тризъбец.
Трите безсмъртни оръжия.
Той бързо щракна няколко снимки с телефона си.
Докато снимаше, забеляза, че част от долния десен ъгъл на плочата е била отчупена в някакъв момент в миналото, нарушавайки симетрията й.
Лили тръгна право към нея.
— Това е Словото на Тот — каза тя, докато разглеждаше гравираните по плочата знаци.
— Точно така — потвърди Хадес. — Плочата е на повече от пет хиляди години. Тя е едно от най-ценните неща, притежавани от фамилията ми. Баща ми, предишният Хадес, ми каза за нея едва на смъртното си легло, когато предстоеше да заема трона му. Каза, че била ключова част от Олтара на космоса.
Обърна се към Лили.
— Опитах се да се свържа с баща ти — с биологичния ти баща, предишния оракул, да я преведе, но той беше трудно откриваем и проблематичен човек и умря преди да успея да го намеря.
„Трудно откриваем и проблематичен", помисли си Джак. Хубаво определение. Предишният Оракул на Сива беше покварен и отвратителен пияница.
— През вековете мнозина от четиримата царе са прибягвали до помощта на лингвисти, разбивачи на кодове, гении, а в по-нови времена и компютърни програми в опит да разчетат Словото на Toт. Католическата църква — Култът към Амон Ра с неговата обсесия по Древен Египет — се занимава с това от повече от четири хиляди години. Аз самият построих суперкомпютър специално с цел да разчете текста на плочата и след цяла седмица пресмятания той не даде никакъв резултат.