Познаваше този глас. Гласът на човек, който мразеше Джак повече от всеки друг на света.
Орландо Комптън-Джоунс, царят на Земята.
Джак замръзна, вперил поглед в черно-белия монитор, който показваше хранилището над тях.
На него се виждаше жестокият цар, за когото се бе състезавал в Големите игри.
С Орландо имаше още четирима мъже. Двама очевидно бяха телохранители военни, въоръжени с автомати „Щаер".
Джак познаваше единия от другите двама — кардинал Рикардо Мендоса. Дребен, с тесни очи и тънък като молив мустак, Мендоса беше член на групата Омега на Католическата църква. Освен това беше главен съветник на Орландо. Джак го беше срещнал в Долния свят.
Последният от антуража на Орландо беше пълна противоположност на Мендоса. Изглежда, беше от индийски или пакистански произход и бе невероятно дебел, с рунтав сив мустак и много надиплени брадички. Късият му врат беше украсен с множество безвкусни златни верижки.
— Това е Съни Малик — прошепна Мей на Джак. — Специалист по антики от черния пазар на Карачи.
Джак кимна мълчаливо. Мей му беше разказала за смъртоносната си среща с Малик в Карачи заедно със Стреч и Мечо Пух.
Загледа се в Орландо.
Не беше виждал Царя на Земята от хаоса, който беше предизвикал по време на Върховната церемония на върха на двореца на Хадес в Долния свят пет дни по-рано. Беше чул, че Орландо и Мендоса са се измъкнали oт Индия, но не знаеше къде са отишли.
На монитора Орландо се обърна към двамата си съветници.
— Е?
— Шлемът на Хадес. — Мендоса посочи великолепното бронзово изделие. — Вече имаш Меча и Шлема. Когато вземеш Тризъбеца, ще притежаваш и трите оръжия.
Орландо предпазливо повдигна похлупака над Шлема и го взе.
— А къде е Тризъбецът?
Мендоса се обърна към Съни Малик.
— Според няколко древни критски тeкстa оръжието на Владетеля на морето, Тризъбият боздуган, бил погребан с него. Намира се в гробницата на Посейдон.
— А тя къде е?
— Точното и местоположение е неизвестно, но всички сведения сочат, че е недалеч от град Атлас.
Орландо се обърна към Мендоса, който кимна.
— Съгласен съм — каза кардиналът. — Това отговаря на нашите записи в библиотеките на Ватикана. А има и логика, тъй като Атлас е бил историческата столица на Царството на морето.
— Атлас — кисело рече Орландо. — Това означава консултиране със Сфинкса. Мамка му.
— Винаги съм намирал компанията на лорд Ланкастър за много приятна — каза Мендоса. — Много начетен и изтънчен човек, който почита традициите. Във ваше предимство е, че именно той е пазачът на Атлас. Предполагам, че като ваш кръвен роднина той с радост ще ви помогне в благородното ви начинание.
— Сфинкса може и да ми е братовчед — изсъска Орландо, — но също така е змия, която познава всяка тайна на всяка кралска фамилия на света. Как иначе според теб е получил прякора си? Освен това много добре си дава сметка, когато е в силна позиция. Господин Малик, докато ние говорим със Сфинкса, ти започни да проучваш къде се намира гробницата на Посейдон и Тризъбецът.
— Както заповядате — отвърна Съни Малик.
Докато Орландо и Малик разговаряха, Мендоса пристъпи към триъгълната варовикова плоча и насочи към нея някакво странно изглеждащо устройство.
То бързо сканира плочата с два зелени лазера.
— Баща ми ми разказа за тази плоча — рече Орландо. — Каза ми, че бащата на Хадес твърдял, че била част от Олтара на космоса.
Устройството на Мендоса избибипка…
…и лицето на кардинала грейна, докато четеше от екрана:
— „Мистерията на оръжията: Първото убива. Второто ослепява. Третото управлява. И Мистерията на градовете: Първият е Туле, потънал в неизмерими дълбини. Вторият е Ра, великият планински град".
Мендоса изглеждаше така, сякаш е видял Бог. Направо беше в екстаз.
— Невероятно каза той. — Това са две oт Мистериите — естеството на оръжията и редът на градовете. Това е жизненоважно — без него нямаше да знаем откъде да започнем. Започваме с Туле. Освен това трябва да отнесем плочата в лабораторията ми във Ватикана за пълен анализ.
В тъмната паник стая под тях Хадес се обърна към Джак и прошепна:
— Нали ти казах — програми за превод.
Докато двамата телохранители вдигаха тежката плоча от подиума и, Мендоса я гледаше с възхищение.
— Господи на небесата, великолепна е.
Орландо изсумтя.
— Щом казваш. Хадес вече не е неин собственик. И няма да му потрябва там, където отива. Ние обаче трябва веднага да потеглим за Туле…