Внезапно млъкна, заслушан в слушалката си.
— Разбрано — каза в микрофона. — Господа, трябва да се размърдаме. Други пътуват насам и не бива да сме тук, когато пристигнат.
И толкова бързо, колкото бяха дошли, Орландо и хората му напуснаха хранилището с Шлема и плочата и забързаха към асансьора.
Веднага щом вратите му се затвориха, Хадес вдигна капака на паник стаята и каза:
— Взеха Шлема и плочата. По дяволите. Поне успяхме да разчетем надписите.
— Кой е този Сфинкс, за когото споменаха? — попита Мей, докато излизаха от скривалището.
— Попадала ли си на трисмагите при проучванията си? — попита Хадес, докато и подаваше ръка да й помогне.
— Да — отвърна Мей. — Пазителите на трите тайни града.
— Сфинкса, или по-точно лорд Хардин Ланкастър XII, е един от трисмагите — каза Хадес. — Той е пазителят на най-великият от градовете, Атлас.
— Хайде, народе, размърдай се — подкани ги Джак. — Ние също трябва да се пръждосваме.
Излязоха забързано от кабинета на Хадес в коридора, минаха покрай извитото стълбище и продължиха към асансьорите.
Хадес погледна тъжно окървавените тела на хората си. Джефри коленичи до един от труповете…
Дзън!
Лампичката на десния асансьор светна.
Джак се извъртя.
Вратата на асансьора се отвори…
…и видяха огромен здравеняк, заобиколен от шест тежковъоръжени ченгета от специалния отряд на нюйоркската полиция. По мъртвешките им погледи обаче ясно си личеше, че не са никакви ченгета.
Здравенякът също видя групата пред себе си — Джак, Хадес, Лили, Мей и Джефри — и се ухили гадно.
— Я, здрасти. — Излезе от асансьора. — Май ви пипнах в крачка.
Беше по-висок от Хадес, поне метър и деветдесет, и в адски добра форма. Приликата беше очебийна. Лицето му бе същото като на Хадес — пронизващи очи, сурови черти и черни извити вежди — само че бе по-младо.
— Братко — каза той и кимна подигравателно на Хадес. — Колко се радвам да те видя. А това — той се обърна към Джак, — предполагам, че е прочутият капитан Уест. Изключително ми е приятно да се запознаем. Аз съм принц Яго Десакс, управител на Царския затвор, и съм тук, за да ви арестувам.
Всички бяха замръзнали в напрегнато очакване.
— Яго — предпазливо каза Хадес. — Моля те. Нека поговорим.
— Няма нищо за казване, братко. Ти извърши измяна срещу четирите трона и затова си осъден на доживотен затвор в Ереб. Свален си.
Джак веднага долови тона му.
Едва прикрито презрение.
Яго, горд принц, принуден да заеме по-ниския пост на полицай и тъмничар, не даваше и пукната пара за Хадес.
Хадес обаче не се предаваше.
— Яго, моля те, трябва да намерим Мистериите, за да спрем събитието Оме…
— Аз не трябва да правя нищо — рязко го прекъсна Яго. — Вече нямаш власт над мен, Антони. Ролята ти в световните дела приключи. Не ти остава нищо друго освен болка и страдание от моите ръце и аз с радост ще изпълня присъдата. Колкото до капитан Уест, той посегна на цар…
Внезапно алармите на сградата нададоха пронизителен вой.
Яго рязко се извъртя.
Джак също.
Последва дълбоко буботене…
…и зад панорамните прозорци на северната страна на апартамента на Хадес се появи страховита гледка.
Гигантски щурмови самолет V-22 „Оспри“ увисна пред прозорците с обърнати нагоре витла и застрашително наведен нос, с насочени към тях оръдия и ракети.
Втори самолет премина зад първия, рязко се наклони и описа широк кръг около небостъргача.
Джак не знаеше какво става. Ако се съдеше по изненаданата физиономия на Яго, същото се отнасяше и за него.
От двустранен сблъсъкът се беше превърнал в тристранен.
Сирените замлъкнаха и по системата за вътрешно оповестяване на сградата се разнесе мъжки глас:
— Поздрави, принц Яго и цар Хадес… добре де, бивш цар Хадес. С какво съжаление научих, че сте изпаднали в немилост.
Акцентът беше европейски — отчасти френски, отчасти немски.
— Аз съм Йегер Айнс и ние сме Рицарите на Златната осмица. Имаме законна заповед да убием капитан Усет и да заловим дъщеря му, както и приятеля й, младия господин Калвин, ако и той е тук. Цената беше платена и знакът е поставен. Сега те са наша собственост. Яго, предполагам, че си тук за Хадес и Уест. Ще ти позволим да вземеш Хадес, но не и Уест. Той и двамата младежи са наши.
Мозъкът на Джак се мъчеше да проумее какво чува.
Нима го преследваха две групировки?
Яго и онези задници — които явно искаха и Лили и Алби.