Выбрать главу

И сега новодошлите на практика казваха на Яго, официалния царски тъмничар, да им се маха от пътя.

Реакцията на Яго изненада Джак.

Той сграбчи грубо Хадес за ръка и го блъсна към хората си, които го закопчаха и го избутаха в асансьора.

— Сър! — Джефри се хвърли след тях, но една от мутрите на Яго го фрасна с приклад в лицето.

Джефри рухна окървавен на пода.

Яго извади пистолет и спокойно го насочи към главата му.

— Не! — запротестира Хадес. — Остави го! Не е направил нищо, освен да ми служи добре.

— Остане ли тук, той е все едно мъртъв, братко — отвърна Яго. — Знаеш как действат царете.

— Моля те…

Яго прибра пистолета в кобура.

— Така да бъде — каза той и се качи в асансьора при Хадес и хората си.

Докато вратите се затваряха, погледът на Хадес срещна този на Лили и устните му оформиха: „Бягай".

Яго пък погледна Джак и каза:

— Оставям те на милостта на рицарите. Моите съболезнования.

Вратата на асансьора скри лицето му и внезапно Джак, Лили, Мей и Джефри останаха сами във великолепния апартамент, вперили погледи в двата военни самолета, увиснали пред прозорците му на шейсет етажа над улиците на Ню Йорк.

И тогава рицарите започнаха зрелищна атака срещу Саксъни Тауър.

Въртящите се оръдия на първия „Оспри" оживяха и върху апартамента на Хадес се изсипа невъобразим порой трасиращи куршуми петдесети калибър.

Прозорците се пръснаха.

Навсякъде се разхвърчаха парчета стъкло.

Дупки от куршуми с размерите на топки за софтбол зейнаха в стените.

Безценни вази експлодираха.

Статуи се разлетяха на парчета.

Книгите по рафтовете бяха раздрани, листовете им се превърнаха в конфети.

Канапетата посипаха апартамента с гъши пух и пера.

Джак реагира инстинктивно. Подхвана в движение Лили и Мей и тримата се затъркаляха надолу по извитото мраморно стълбище. Джак сви тялото си около Лили, за да я предпази.

Икономът Джефри не изкара такъв късмет.

Куршумите се стовариха върху него като чукове.

Цялата предна част на тялото му се превърна в кървава каша. Той се загърчи ужасно, докато тежките противосамолетни куршуми минаваха право през тялото му и разкъсаха стената зад него, след което стрелбата най-сетне спря и той рухна на пода, пo-мъртъв и от мъртвите.

В долния край на стълбището Джак викна на Лили и Мей.

— Не спирайте!

През вече пръснатите панорамни прозорци виждаше единия щурмови самолет, но не и другия…

…и изведнъж облечени в черно командоси влетяха през прозорците — спускаха се по въжета от покрива. Явно вторият „Оспри" беше кацнал горе.

Бяха шестима, с черни очила, черни керамични маски, скриващи половината лице, и поразителни черни брони. Разгърнаха се с клинична прецизност в апартамента, вдигнали картечни пистолети МР-9.

„Нищо чудно, че Яго се пръждоса толкова бързо“ — помисли си Джак.

— Насам. — Той помъкна Лили и Мей през коридорите на долния етаж на апартамента.

Самолетът отвън се спусна и отново откри стрелба.

Пръснаха се още прозорци.

Още стени станаха на решето.

— Зоуи! — извика Джак в радиостанцията, без да спира да тича. — Трябваш ни!

— Видях — отговори гласът на Зоуи в ухото му.

— Югозападният ъгъл! — извика Джак.

— Разбрано.

Стигнаха до спалня в югозападната част на долния етаж — ъглова стая с прозорци от двете страни, от които се откриваше зашеметяващ изглед към Статуята на свободата и Атлантическия океан.

Самолетът се появи като гневен божествен сокол, с насочени към тях дула.

Джак извади пистолета си и стреля пръв, като пръсна прозорците и улучи пилотската кабина. Куршумът му разби стъклото и улучи един от пилотите в гърдите.

Самолетът рязко се наклони.

В спалнята нахлу вятър.

Джак се обърна и видя в коридора зад себе си бързо движещи се сенки.

Приближаваха.

По говорителите отново се разнесе гласът с европейски акцент.

— Капитан Уест. Безсмислено е да бягате. Където и да отидете, ще ви открием. Това ни е работата. Изпълняваме я безупречно от две хилядолетия. Повярвайте ми, най-добре е да се предадете веднага. Методите ни са колкото ефективни, толкова и прословути. Не искате да ги изживеете. Искаме момичето и приятеля и живи; вас не чак толкова. И все пак, макар да имаме задача да предадем на работодателя си дъщеря ви жива, не сме обещавали, че ще бъде невредима.

Лили погледна ужасено Джак и прошепна:

— Кои са тези типове?