Първият преследвач се появи в коридора зад тях с вдигнато оръжие. Джак стреля два пъти и го принуди да се скрие зад ъгъла.
— Капитане — каза гласът. — Няма къде да бягате. Обещаваме, че ако се предадете, ще ви убием бързо.
— Зоуи? — напрегнато каза Джак в микрофона си.
— Давайте! Западният прозорец. Сега! — извика Зоуи.
Джак грабна Лили и Мей за ръцете и попита:
— Скок на вярата с мен?
— Добре… — колебливо рече Мей.
— И още как — моментално отвърна Лили.
Заедно се втурнаха към широко отворения западен прозорец на спалнята точно когато самолетът се върна на позиция oтвън, а преследвачите им започнаха последната си атака срещу стаята и нахълтаха в нея с вдигнати оръжия.
Джак, майка му и дъщеря му скочиха през разбития прозорец на шейсет етажа над света, право пред увисналия V-22 и в утринното небе…
…Джак, Мей и Лили полетяха надолу покрай кулата — точно два метра преди да тупнат в стоманената кошница на кран — крана, който беше монтиран на покрива на Уан Трайбека, сградата в строеж от другата страна на улицата срещу Саксъни Тауър.
Докато преди бе спрян хоризонтално и напречно на покрива на Уан Трайбека, сега кранът беше издигнат под стръмен ъгъл към горните етажи на Саксъни Тауър и кошницата му беше поставена точно под югозападния ъгъл на апартамента на Хадес.
В кабината на крана седеше Зоуи, пратена там по-рано в случай че им се наложи да се омитат бързо.
Зоуи завъртя крана, от което висящата от стрелата му кошница се разлюля силно.
Двата V-22 го видяха и реагираха моментално.
По-близкият самолет се завъртя във въздуха и насочи оръжията си не към кошницата, а към Зоуи в кабината.
Самолетът откри огън и ротационните му оръдия затрещяха като пневматични чукове.
Зоуи приклекна.
От стоманените стени на кабината се посипаха искри от ударите на куршумите. Всичките й прозорци се пръснаха.
Вълната куршуми блъскаше кабината и я караше да се тресе.
Джак, Мей и Лили бяха все още в кошницата, която се люлееше в широка дъга високо над улиците. Прелетя ниско над покрива на строящата се сграда точно когато унищожителната стрелба на самолета откъсна кабината от гнездото й и целият кран се откъсна и — бам! — рухна върху покрива.
Зоуи се метна от кабината и се претърколи по прашния бетонен покрив на Уан Трайбека, а дългата стрела отскочи от повърхността и целият кран политна през ръба и изчезна от поглед.
Недалеч от Зоуи Джак, Мей и Лили скочиха от кошницата и се проснаха на бетона…
…миг преди кошницата да бъде повлечена към ръба.
Подобно на някакво гигантско насекомо с дълги крака, кранът полетя покрай Уан Трайбека и се стовари на оплетена купчина на улицата между строящата се сграда и Саксъни Тауър.
Джак вече беше скочил на крака. Подбра Лили и Мей и четиримата със Зоуи се втурнаха към най-близкото стълбище, докато двата самолета завиваха в небето над тях.
— Господи, Джак — извика Зоуи над цялата шумотевица. — Кои са тези типове?
— Поредната група от света в сенките, която иска смъртта ни — мрачно отвърна Джак. — Някакви рицари. Казаха, че искат Лили жива, а мен мъртъв, и че са им платили да го направят.
Четиримата се втурнаха надолу по прашните стълби.
Докато бягаха, виждаха през откритите бетонни нива на строежа как самолетите кръжат около сградата и ги дебнат.
Джак докосна микрофона на гърлото си.
— Алби! Обади се!
— Чувам те, Джак — незабавно отвърна Алби в ухото му.
— Заеми позиция! Надявах се, че няма да се наложи да те използваме, но май ще се наложи!
— Идвам — каза Алби.
Джак, Зоуи, Мей и Лили все още бяха много високо на Уан Трайбека и забързаха към обърнатата към реката страна на сградата.
Водите на Хъдсън проблясваха непосредствено до основата на сградата. На отсрещния бряг на широката река силуетът на Джърси се открояваше на утринната светлина.
Джак се загледа във водите трийсет етажа под тях и каза:
— Горе-долу деветдесет метра. Може да се оцелее. На косъм.
И тогава преследвачите им взеха решението вместо тях.
Единият от самолетите увисна над реката десетина етажа под тях…
…и изстреля две ракети по строящата се кула!
Ракетите полетяха, оставяйки абсолютно прави димни следи, улучиха Уан Трайбека и се взривиха.
Две колосални експлозии разтърсиха сградата.
Джак и трите жени се мъчеха да останат на крака, докато всичко около тях се тресеше и люлееше.
Греди скърцаха.
Бетон стенеше.
А после кулата се прекърши като отрязано дърво точно в средата и горната и половина започна да пада към река Хъдсън с Джак, Зоуи, Мей и Лили в нея.