Докато Джак падаше със сградата в река Хъдсън, Мечо Пух и Стреч тъкмо пристигаха в Долния свят на затънтения северозападен бряг на Индия, където пустинята Tap се среща с Арабско море.
Двамата кацнаха със самолет амфибия в спокойните води на морето на запад от Долния свят и продължиха до брега.
Скелетите на танкери и товарни кораби все още се извисяваха на широкия равен плаж. Два от тях лежаха на една страна, килнати след бягството с участието на Джак Уест-младши.
Двамата погледнаха покрай корабното гробище и видяха висока бетонна структура, вградена в отвесния пясъчник — западния товарен док на Долния свят.
Там стояха два минотавъра и им махаха трескаво.
След минути се носеха в джип през дългия тунел, водещ към Долния свят.
След няколко километра излязоха от тунела в просторното пространство на гpадa на минотаврите. Подобно на мост на магистрала, бетонният им път минаваше над стотици паянтови постройки и продължаваше към планинския дворец на Хадес.
Стреч видя извисяващия се в далечината дворец…
…но те нямаше да стигнат до него.
— Какво става, по дяволите? — попита той.
Огромна тълпа минотаври се беше събрала на магистралата пред тях — поне две хиляди, и напълно блокираха пътя.
Само че не се опитваха да го блокират.
Мечо Пух се наведе напред.
— Гледат нещо. Нещо долу.
Джипът спря при тълпата и ги посрещна царят на минотаврите Минотус.
— Господин Пух, господин Стреч, толкова се радвам, че дойдохте — задъхано каза той. — Тук беше истински ужас. Онова нещо вече уби сто и петдесет oт хората ми.
Стреч пребледня.
— Сто и петдесет от… какво нещо?
Минотус ги отведе до парапета на надлеза и посочи надолу.
— Това беше единственият начин да го спрем. Примамихме го в една уличка и след това сринахме страдата зад него. Четирима от най-храбрите ми минотаври платиха за това с живота си.
Мечо Пух погледна през парапета и се облещи.
— Боже мой!
Сред постройките долу имаше задънена уличка. С умело поставени експлозиви минотаврите наистина бяха сринали една сграда, за да блокират изхода.
Резултатът беше дълбока пропаст с отвесни стени, от която нямаше измъкване.
А в уличката една човекоподобна фигура, висока поне метър и осемдесет и направена изцяло от бронз, крачеше напред-назад, гледаше наляво и надясно и нагоре и надолу и блъскаше яките каменни стени на затвора си.
Стреч зяпна шокиран нещото.
— Какво… по дяволите… е това?
— Излезе от един от сребърните ковчези в края на Големия кръг — каза Минотус. — Уби разчистващия екип от трийсет минотаври, преди да стигне дотук и да прокара кървава диря през хората ми. Пита всеки изпречил се на пътя му едно и също: "Кушма алла?". Ако не отговориш, те убива и пита следващия. Ако отговориш, но неправилно, те убива и пита следващия. Тъй като никой не знае правилния отговор, ни оставаше само да бягаме.
Мечо Пух погледна надолу към импровизирания затвор.
Фигурата приличаше на робот, но някак си не беше — движенията й бяха едновременно сковани и плавни, тромави и целенасочени, механични и живи. Приличаше на ходеща статуя, на висок бронзов автомат, който, озовал се в капана на отчаяните минотаври, не можеше да изпълни простата си програма.
Най-смахнатото в него, помисли си Пух — като се изключеше касапницата, която беше устроило на минотаврите, — беше лицето му… или по-скоро липсата на лице.
Нещото нямаше нито очи, нито уста.
Това го правеше да изглежда нечовешко.
Лишено от емоции. Безжалостно.
Единствената му черта беше подобният на извит клюн израстък, който сякаш бе заварен за лицето му.
— Силно е — каза Минотус. — Може да преобърне изпречила му се кола, да минава през стени и да откъсва крайници с голи ръце. Освен това е умно — може да отваря врати, да се качва по стълби, да решава проблеми. А и кожата му. Куршумите ни отскачат от нея. Същото се отнася за мечовете. Гранатите не оставят дори драскотина. Огнехвъргачките не го забавят. Ноктите му са като бръсначи и с тях наръгва всеки, който се осмели да му застане на пътя. Същински ходещ метален демон. И продължава да пита все същото проклето нещо: Кушма алла?
Стреч погледна Пух.
— Не знам какво казва, но имам идея на какъв език говори.
— Мислиш, че говори на Словото на Тот ли?
— Именно.
Стреч извади айфона си, отвори приложението за видеовръзка и набра номера на Лили.
Тя вдигна на първото позвъняване и лицето и се появи на екрана.