Трите тайни града [bg]

Всички кимнаха.

— Добре. Почвайте да действате.

Екипът се пръсна и всички се заеха да работят на компютри, да разлистват книги и да преглеждат стари бележници.

В един момент Джак дръпна майка си настрани.

— Майко, кои са онези типове, които ни нападнаха в Ню Йорк? Онези Рицари на Златната осмица?

Мей сведе очи.

— Попадала съм на няколко пъти на сведения за тях. Те са много опасен елемент от царския свят. В системи като тази на Четирите царства винаги има йерархия — царе и царици, принцове и принцеси, графове и рицари. Графовете и рицарите се заклеват във вярност на царете си и така си осигуряват тяхното покровителство и подкрепа. Рицарите на Златната осмица обаче са различни. Те не се кълнат във вярност на никого. Те са оригиналните свободни рицари, наемни войници. Платените убийци на царските дворове. През вековете са натрупали значителни богатства във формата на земя и средства, което им осигурява уникална независимост oт Четирите царства. И както видяхме съвсем ясно тази сутрин, те не се боят дори от държащи виcoки постове като управителя на Царския затвор.

Джак преглътна.

— Цената им е безбожно висока — добави Мей, — което означава, че само най-богатите могат да си позволят да ги наемат. Но пък според версията на Рицарите за рицарството те служат единствено на работодателя си в момента и няма да спрат, докато не изпълнят мисията си. Те казват: „Когато цената е платена, знакът е поставен". Знакът на смъртта.

— Каква е цената им? — попита Джак.

— Рицарите не работят за пари — отвърна Мей. — А за земя. За peгиони. Понякога за цели страни. Едно е ясно — онзи, който ги е наел да те убият и да отвлекат Лили и Алби, има възможност да плати цената.

* * *

Малко след този разговор, докато всички останали работеха усилено, Джак отиде в спалнята си в задната част на самолета, извади телефона и прати съобщение на един нов приятел.

Здрасти, Плашило.
Надявам се да се оправяш след приключението в д-свят. Изникна нещо и пак съм замесен здравата.
Въпрос: да си чувал случайно за ловци на глави, наричащи се "рицари на златната осмица"?

След няколко минути получи отговор от Шейн Скофийлд:

Джак.
Току-що показах съобщението на Майка. Тя казва, че си същинска шибана машина (много поздрави и от нея).
Още имам дупка в рамото от наръгването в долния свят, така че един месец няма да мърдам.
Не съм чувал за никакви "рицари на златната осмица", но ще питам един приятел, който може и да знае нещо.

След няколко часа, след като направи свое проучване, Джак свика всички в салона.

Докато останалите се събираха, той каза на Лили да добави преводите си на Словото на Тот от плочата към снимката на електронната дъска:

— Да започнем с трите града — каза Джак и добави думите ТУЛЕ, РА и АТЛАС на дъската. — Каква е тяхната история, произход, отличителни черти и местоположение?

Мей стана.

— Първо, имената на трите тайни или скрити градове — Тулс, Ра и Атлас — са всъщност широко известни, както и различните легенди за тях. И в същото време си остават неоткрити, въпреки че са търсени от векове. Може би най-малко познатият е Туле, така че да започнем с него. Понякога го наричат Ултима Туле и се споменава от много гръцки и римски автори, сред които Платон, Гемин и Вергилий. За Туле се казва, че е легендарен град, построен в студена и ледена страна далеч на север. Античните писатели твърдят, че през лятото там слънцето никога не залязва, а през зимата никога не изгрява. Казва се, че Туле се намирал на четири дни плаване на северозапад от Британските острови. Всичко това, особено частта за дългите дни през лятото и дългите нощи през зимата, дават основание на съвременните учени да предполагат, че Туле се намира в Исландия, Свалбард или може би Гренландия. Това обаче са само предположения, защото градът така и не е открит.

— А какво е онова нещо за неизмеримите дълбини? — попита Джак.

— Нямам представа — отвърна Мей. — Трябва също да добавя, че Туле е представлявал извънредно интересна тема за нацистите.