— Даваш си сметка, че трисмаги е името, дадено на „тримата мъдреци“, поклонили се на новородения Христос, след като следвали една особено ярка звезда, нали? — каза Мей.
— Мендоса спомена и това — каза Джак. — Каза, че много рядко тримата пазители напускали градовете си, за да споделят знанията си един с друг. Предполагам, че се появяват и при важни събития, свързани с царските семейства. Раждането на царска издънка като Иисус Христос, сливането на два големи царски рода, очевидно е било такова събитие.
— И кои са те? — попита Алби. — И те ли са от царските семейства? Може би някакви по-нископоставени роднини като онзи Яго?
— Хадес спомена, че един от тях е известен като Сфинкса — каза Джак. — Като изключим това, знам само, че те чакат в градовете си и затова ще трябва да бъдат взети предвид.
И погледна въпросително майка си. Мей сви рамене и поклати глава.
— Именно тук наличието на вътрешен човек като Хадес би ни помогнало. Във всичките ми проучвания върху царствата попаднах само на две сведения за трисмагите — посещението при Христос, разбира се, както и друго, в което те се наричат „тримата стражи", защото пазят градовете. Мога да кажа само, че да си пазител на таен град сигурно е тежка работа — самотна, изолирана и далеч от лукса на царския свят. Също като това да си управител на Царския затвор. Съмнявам се, че да си страж на таен град е търсена позиция в царските кръгове.
— Страж… — замислено каза Алби, след което скочи и гpaбнa лаптопа си. — Странно, че използва тази дума. Платон е използвал подобна: стражева кула.
И зареди на екрана оръфан стар свитък.
— Тъй като Платон е описал два от трите града — Туле и Атлас. — реших да го проуча малко по-подробно. Това е сканирано изображение на свитък, който Джак откри в Александрийската библиотека, и е написан от самия Платон.
Той зачете:
— Мълчаливи войски и техният истински господар — каза Лили. — Онези бронзови неща.
Възцари се тишина.
Джак изказа страховете им на глас.
— Тези градове май са много опасни мecтa.
Джак стана.
— Добро начало. Като се има предвид, че според плочата Туле е първият град, да се съсредоточим върху откриването му…
В този миг картината и на четирите телевизора зад него внезапно изчезна и се смени с шум. Сигналът им беше прекъснал.
— Сигурно е някаква повреда… — почна Алби.
Изведнъж и четирите екрани оживяха отново и на тях се появи едно и също лице.
На мъж, носещ черна керамична маска, скриваща половината му лице, черни очила и черна каска.
— Здравей, свят — каза мъжът с особен акцент.
Джак замръзна.
Познаваше този глас. Беше същият, който бе чул по оповестителната система в апартамента на Хадес по-рано през деня.
Гласът на Йегер Айнс, лидера на Рицарите на Златната осмица.
Алби смени канала на единия телевизор, но и на новия се появи същата зловеща маскирана фигура… както и на следващия… и на следващия.
— Той е по всички канали — ахна Алби. — Невъзможно! Това означава, че е хакнал всеки сигнал по…
— Хора на света — каза маскираният мъж. — Вие не ме познавате, но пък и не е важно кой съм аз. Позволете ми обаче да ви представя човек, който е много, наистина много важен.
На екрана се появи…
…снимка на Джак.
Джак зяпна с ужас четирите телевизионни екрана.
На всеки от тях беше той, заснет тази сутрин от охранителна камера в Ню Йорк. Беше сниман в движение, докато се озърта отчаяно през рамо и тича по покрива на Уан Трайбека.
Зави му се свят.
Точно сега, в този момент, лицето му можеше да се види на всеки телевизор на планетата!
Гласът на Йегер Айнс зазвуча отново.
— Добри хора, вие не познавате този човек, а би трябвало. Това е капитан Джак Уест-младши. Той е герой, един от най-великите мъже, за които никога не сте чували.
Думата „герой“ беше произнесена подигравателно.
— Здрасти, Джак. Нали не си помислял, че ще спрем? Предполагам, че вече знаеш кои сме ние. Цената беше платена и знакът поставен. Няма да спрем, докато заповедта за главата ти не бъде изпълнена. Трябва да се страхуваш, Джак. Защото ние идваме. Никой никога не е успял да избяга на Рицарите. Но не се бой твърде много. След време ти сам ще дойдеш при нас.