И после, също така внезапно, както бяха прекъснали, телевизиите продължиха обичайните си предавания.
На два от екраните водещите на новините бяха видимо смутени и споменаваха нещо за изгубен сигнал.
Ако другите не бяха тук и не бяха видели, Джак щеше да се закълне, че е сънувал.
— Какво стана току-що? — попита той.
— Явно имат главните кодове на всички телевизионни спътници — каза Алби. — И са използвали мрежата за извънредни съобщения на всяка страна, за да излъчат сигнала си. Господи, на това му се вика сила!
— Джак — сериозно каза Мей. — Тези неща не са ни по силите. Градовете, оръжията, стражите, рицарите. Не можем да се справим сами. Трябва ни вътрешен човек с конкретни реални познания за света на царете. Например някой като пазителя на Царския архив на някое от царствата.
Джак разбираше какво намеква майка му.
Погледна към Зoyи. Това изобщо нямаше да й хареса.
Зоуи само кимна.
— Мей е права. Направи го.
Джак извади предплатения телефон и листчето, което Йоланте му беше дала на пистата на фермата.
Написа:
След секунди получи отговор.
Зоуи наклони глава настрана.
— Какво означава това?
— Нарочно не разкрива къде се намира, ако някой случайно прехване съобщенията — каза Джак. — Аз обаче я разбрах. Знам къде е.
И написа:
После пусна телефона на пода и го смачка с крак.
— Добре — каза на групата. — Разделяме се. Алби и Лили, вие идвате с мен във Венеция. Може да ми потрябва бързо превеждане от Тот и ум на астрофизик. Зоуи и майко, вие отивате да се срещнете с Йоланте в Англия и да разберете каквото можете за градовете.
— Но къде е тя? — попита Мей.
Джак извади карта й и показа.
— О — възкликна Мей.
След няколко минути Алби дойде при Джак и каза:
— Джак, като се има предвид колко е ценен, отпечатъкът от триъгълната плоча несъмнено е скрит дълбоко в Галерия дел Академия. И музеят се намира на Канал Гранде, едно от най-туристическите места на света. Как смяташ да влезеш и да излезеш, без да те забележат?
Джак му показа снимка от едно от списанията на Скай Монстър за луксозни самолети и яхти.
— Мисля да откраднем това и да използваме една от специалните му особености, за да влезем в музея.
Алби погледна снимката в списанието и ченето му увисна.
НЯКЪДЕ В АНГЛИЯ
Съобщението на Джак се появи на екрана на телефона:
Йоланте бързо пусна апарата на пода, счупи го с пета и го хвърли в кошчето за боклук.
После забърза към стълбата на колела, опряна на високите дървени рафтове в средновековната библиотека с каменни стени.
Трябваше да вземе колкото се може повече документи, свързани с изпитанията.
Намери пергамент от Севиля, писан от крал Алфонсо X, или Алфонсо Мъдрия — знаеше, че в него се споменава Олтарът на космоса, макар че там той се наричаше Олтар на прераждането на космоса.
Грабна също и препис на Битие. Това беше копието, пренаписано от съставителите на Библията на крал Джеймс заради така наречените богохулства и шокиращи истории в него.
То съдържаше оригиналната глава 22 за връзването на Исаак — версията, в която Авраам убива сина си по искане на много отмъстителния Бог. За версията на крал Джеймс съставителите бяха пречистили историята и бяха пратили ангел, който да спре в последния момент ръката на Авраам.
Йоланте напъха безценното копие в чантата си.
Нямаше много време. Трябваше да се махне оттук преди брат и Орландо да се е върнал…
Тряс!
Чу как една от външните врати се отваря. По дяволите! Разполагаше с десетина секунди.
Бързо скри находките си зад някакви дебели книги по рафтовете и грабна напосоки две, когато…